2018-та – годината на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз – водещият политически орган в общността.
На ротационен принцип в продължение на шест месеца координирахме европолитиките с останалите страни членки. Приоритетът ни бяха Западните Балкани.
Поехме европредседателството от Естония и го предадохме на Австрия.
Редът ни дойде малко по-рано от първоначално предвидения график заради брекзит.
За провеждането на председателството у нас работиха над 1500 чиновници от 35 институции.
На 17 май в полите на Витоша европейските и балканските лидери застанаха един до друг.
Едните, за да потвърдят желанието си да станат част от европейското семейството, а другите - за да ги уверят, че имат място.
Лидерите на Гърция и Македония дадоха сигнал, че искат да приключат спора за името на Западната съседка.
Президентите на Сърбия и Косово макар и неохотно си стиснаха ръцете.
На масата беше поставен и въпросът за излизането на Съединените щати от споразумението с Иран и налагането на мита за европейските суровини.
Председателят на Евросъвета Доналд Туск отправи предупреждение към капризната администрация в Белия дом:
„Истинският геополитически проблем е не, когато имаш непредсказуем политически опонент или враг, а имаш непредсказуем най-добър приятел”, заяви Доналд Туск.
"С проблемите, които имаме с големите играчи трябва да сме единни и лист хартия не може да мине между нас", заяви Бойко Борисов.
Разногласията по икономическата политика обаче останаха, и на срещата на Г-7 в Канада не успяха да постигнат компромис при преговорите с Тръм за митата и Европа въведе ответни.