В съвременната глобална риторика на заплахи и несигурност ви предлагаме поглед напред във времето. "Бъдещето е по-добро от това, което в момента световният ред прогнозира."
Думите са на един от най-известните съвременни футуристи - Герд Леонхард. Ще кажете Мечтател?! - Не е единствен!
Представете си един ден, който всъщност се равнява на 10. 1 година, която се равнява на 10, и 10 - на век.
Сложно?! - С технологичния бум - напълно възможно според футуриста Герд Леонхард.
"Когато често изнасяш лекции, размишляваш и разговаряш с хора, осъзнаваш ускорената скорост, с която се развиват технологиите. С изкуствения интелект – удвояването се случва на всеки четири месеца. Тоест вече говорим за свръхускорен растеж на технологиите. Нещата не се случват така (показва плавна крива), а е ето така (показва рязко изстрелване нагоре)", казва Герд Леонхард.
Представете си бъдеще, в което офисите са празни, защото роботите и алгоритмите са завладели повечето професии. Животът няма да бъде концентриран около работата, а около човешките креативност и емпатия. Болестите ще могат да бъдат лекувани, чрез биотехнологии и изкуствен интелект. Столетен живот ще е възможен с ДНК корекции... или поне за тези, които ще могат да си ги позволят финансово.
В момента преминаваме границата към реализиране на идеи, които преди 20 години бяха немислими: интелигентни машини, свръхинтелект, квантови изчисления, реконструкция на човешкия геном, лечение на рак. Това са чудеса, нали, пита Леонхард.
Герд Леонхард изследва бъдещето повече от 20 години. Определян е като един от съвременните визионери. Консултира правителства, международни организации и много от големите компании в света. Леонхард изследва как технологиите преобразяват обществото, неговите ценности, поставя въпроса за етиката и това какво означава да бъдеш човек. Срещаме се в София, където представи идеите си на американо-български бизнес форум.
Коя е онази част от човешкия живот, която технологията никога няма да може да замени?
- Въпросът е по-скоро какво не бива да замества. Може да имаш робот, който да бъде партньор – ефективен, прост и удобен. Но това добра идея ли е? Трябва да мислим за ползите и опасностите. С технологиите вече сме стигнали до момент, в който въпросът не е дали можем да направим нещо. Знаете, бих могъл да взема вашето човешко тяло и след 20 години да го направя почти вечно – или поне да живее 150 години, ако имам достатъчно пари. Но искам ли това? Добро ли е? Или е по-добре да решим проблемите така, че всички да живеят по-добре и по-здравословно още 10 години? Мисля, че това е нашият избор – там ни трябват политики, управление и глобално сътрудничество.
Заради новите технологии човечестовото е на прага на четири глобални революции. Изследвайки ги, Леонхард развива идеята за т.нар. "дигитален хуманизъм", според която технологиите служат на човека, а не обратното. Леонхард посочва, че изкуственият интелект, ядреният синтез, квантовият компютър, синтетичната биология, геномиката и геоинженерството ще "променят играта" на бъдещето. Чрез тях ще се намерят отговори на глобални кризи, включително климатичните промени.
- Най-големият проблем е, че трябва да балансираме обществения интерес и ползите с възможностите на технологиите, така че те да не останат концентрирани само в ръцете на хората, които ги притежават. В момента технологичните компании са водещите в света – и 90% от тях са американски. Така че къде остава България, например? Къде са другите? Трябва да намерим начин да пренасочим част от тази тенденция, за да има полза за всички. А това вече е въпрос на политика. Например, смятам, че ако една компания съкрати 50% от хората си, тя трябва да плаща данък върху роботите, за да можем с тези средства да помогнем на други хора да си намерят работа. Трябва да намерим някаква форма на справедливост, а не просто да разчитаме на "свободния пазар" — защото свободният пазар се разпада.
Доколко приложима е такава идея за бъдещето, когато геополитиката играе важна роля, а личният интерес е огромно препятствие?
- Мисля, че начинът, по който дълго време гледахме на политиката, беше основан на индустриалната икономика — на това кой какво получава, на противопоставянето между капитала и труда, между парите и работниците. Но тези разговори вече нямат смисъл, защото днес машините вършат работата. А те получават ли заплата? Имат ли права? Не, нямат. Тогава къде отиват парите? Отиват при хората, които управляват машините. И затова трябва да започнем да гледаме на бъдещето по-комплексно. Защото ако единствената му цел е печалбата – това не е достатъчно. Да, това е добро начало – не можеш да работиш на загуба. Но е нужно нещо повече: бъдещето трябва да прави хората щастливи, да създава по-добра планета, да има благоденствие за всички.
Старият начин на правене на политика — да казваш "Аз съм ляв", "Аз съм десен", "Аз съм популист" — вече няма значение. В крайна сметка решенията, до които ще стигнем - някои от тях вероятно ще изглеждат по-авторитарни, а други – по-комунистически. Но не можем да се връщаме към старите думи, защото те са като призраци от миналото.
Според футуриста все още липсва сериозен политически диалог.
- Мисля, че в момента преживяваме обратна реакция на концепцията за доброто бъдеще. Имаме контрареакция, която иска да се върне към "доброто минало". А такова не съществува. То просто няма как да се върне. И все пак има политици, които казват: "Не се тревожете, аз ще ви върна в миналото." … Не можем да се върнем назад – дори и да е било добро – защото бъдещето идва стремглаво към нас.
Затова предвиждам, че до няколко години хората ще осъзнаят, че нищо не се е случило и нищо не е решено – тогава страхът ще намалее и ще можем отново да се развиваме... В момента сме в епицентъра, в пика на тази контрареакция – в която хората казват: "Не, не, не ни трябва устойчивост. Не ни трябва нова енергия. Трябват ни повече петрол и газ." Но това е последният път, в който виждаме такава вълна от негативни импулси. Младите хора вече поемат управлението. Във всяка страна – в бизнеса и в правителството – виждаме все повече млади хора и жени.
"Ние трябва да сме архитектите на бъдещето, а не негови жертви", казва Герд Леонхард. И допълва, че човечеството трябва да приеме технологията, а да не се превръща в технология.
Къде се вижда Герд Леонхард в бъдещето (смее се) – в тази глобална визия за едно позитивно бъдеще?
- Надявам се да мога да продължа да допринасям за този дебат. Надявам се също, че бих могъл да помогна за "реформата" в Организацията на обединените нации, което е спешно необходимо. В по-краткосрочен план – в рамките на 10-15 години – ни очаква труден период. Така че за мен лично вече е късно да "преправя" своето медицинско състояние. Но смятам, че това е много подходящ момент да "рестартираме" представата си за това как би могла да изглежда една различна икономика. А и фактът, че сега преминаваме през толкова трудности, ни дава причина да действаме. Това ни подтиква да спрем да бъдем лениви.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
