Жителите на плевенските села Долни Луковит и Бреница са притеснени от сондажи в района. От година там се правят проучвания за наличието на природен газ. Единият сондаж вече е приключил. В момента се работи по втори, но според местните хора, търсенето на нефт и газ води до скоростни промени в околната.

Притесненията на хората в двете села се подсилват и от надигащото се недоволство в социалната мрежа след изказването за добив на шистов газ на Красен Станчев от 14 май. И от фирмата изпълнител, и от контролните органи обаче уверяват, че проучванията са за конвенционален газ и няма как да влияят на околната среда.

Мощната техника е разположена само на километър от село Долни Луковит. „Искам да кажа, че голяма конспирация е с тая сонда. От няколко години се интересуваме, аз живея в началото на селото - каква е тая сонда, какво ще добива и непрекъснато се говори, че това е сонда за вода, но ние не сме ловени в гората. Може да не сме геолози и това, тая сонда освен за шистов газ, за друг газ там не е имало. Ние имаме сонди отпреди много години и събирателен пункт. Така че явно нещо не му е както е редът, щом се пази такава тайна”, коментира местната жителка Елисавета Андреева.

„Само вървят и копаят и пътища съсипаха, оттук вървят с тръби, без тръби, страшилище! Цистерни, возят едни големи тръби, де да ги знам какви са. Направо разсипаха селото. Водоемът ни е само през дигата, дето селото пие вода, кладенците ни са, ей тия са подземни кладенци - никой ни ти изследва вода да ти каже добре е водата, годна е за пиене, не е годна- никой нищо не казва. Копаят тука, седмица-две буча тука и не може ни денем, ни нощем да стоиш вътре”, разказа друга жена от селото Татяна Денкова.

Недоволстват и жителите на село Бреница, в чието землище се води сондажът. „Тука беше пълно с фазанчета, със зайци, почти всички животинки изчезнаха. Имаше и сърнички. В този район главно тука повече горист район и заблатени места бяха. Сега всичко това вече е сухо място. От природата се вижда, че дъждове са в по-голямо изобилие отколкото по-рано, как мога да си го обясня, просто не знам”, обясни местният Щерьо Пешев.

От фирмата изпълнител отхвърлят като неоснователни притесненията на хората. „Тази площ се сондира още от 70-те години и са прокарани повече от 100 сондажа. Тук в експлоатация има няколко находища на Долни Луковит, Долни Луковит - Запад, Бардарски Геран, Маринов Геран, така че вече с толкова години опит досега не е имало оплаквания и смущения, от каквото и да е от нашата дейност”, обясни ръководителят на сектор „Екология" към фирмата Рени Атанасова.

„Всеки ден подаваме информация какво се извършва на посочения обект. Това са документи, които всеки ден се попълват и отиват в Министерството на икономиката”, увери техническият ръководител на обекта Кирил Райков, по думите на който контролните органи извършват редовни проверки. „Последната проверка беше преди около една седмица. Внезапна проверка. Няма нищо, което да застрашава здравето и екологията в региона”, обясни Райков.

„Всички еко изисквания спазваме. Имаме постоянен контрол от страна на институциите. Така че не виждам”, увери и технологът Добромир Нецов.

Отхвърлиха и съмненията за добив на шистов газ с уговорката, че няма как да пуснат телевизионен екип на обекта заради технологичната тайна. „Апаратурата, която е за шистовия газ, просто я нямаме и не можем да я имаме. Тя е много скъпа. Тя по нищо не се различава от тази. Има едни допълнителни съоръжения по принцип и тези допълнителни съоръжения ние не разполагаме с тях. Ние даже няма да е преувеличено даже да кажем, че ние нямаме представа, каква е технологията за сондиране за шистов газ”, изтъкна технологът.

„Нямаме такива специалисти, нямаме такава апаратура. Сега едно е да се разказват приказки. Това си е съвсем сериозна наука и процес, така ме е несериозно да си говорим ние така, ние иначе”, подчерта Рени Атанасова.

Представители на фирмата посочиха още, че работят в района от 50 години, а в Бреница – от две години. „Преди всеки сондаж пращаме писмо до кмета на Бреница, пише че ще сондираме, каква е технологията и какви препарати ще използваме. Той трябва да уведоми хората за това”, подчертават от фирмата. „Повече от 100 сондажа сме направили, имаме 700 служители, повечето са от околните села – няма как да се скрие от тези хора”, допълни представителят.

Уверенията не разсейват съмненията на хората и те настояват за повече информация около сондажите край селата им. Кметът на Долни Луковит Десислав Атанасов обаче съобщи, че за две години и половина не е получавал никакви оплаквания - нито писмени, нито устни.

Кметът на Кнежа Симеон Шабански потвърди, че сондата прави проучвания за газ на територията на Бреница. „На този газ разчита цялата община, която е газифицирана. Находището в село Бутан е на изчерпване и ние се надяваме да намерим нови залежи”, информира той.

РИОСВ-Плевен е преценил, че инвестиционните предложения на фирма „Проучване и добив на нефт и газ" нямат нужда от изследване за въздействието им върху околната среда - ОВОС, тъй като законът позволява такава преценка. РИОСВ-Плевен са информирали своевременно за това община Кнежа, съобщи пред bTV техен представител Стефан Цанев.

От Министерството на икономиката и енергетиката отговориха на запитване на bTV, че фирмата има необходимото разрешително за дейността си. То е от 2010 г. за проучване за нефт и газ. Министерството контролира проучванията и добива на газ в България. На конкретната сонда също е направена проверка.

В никакъв случай не можем да твърдим, че тези сондажи за газ и нефт могат да окажат някакво влияние върху тези води – такова е мнението на специалистите хидролози за евентуалната връзка между добива на газ и спадането на подпочвените води.

„Най-малко влияние може да окаже сондажите, проучвателните сондажи за нефт и газ, които се правят в района, тъй като те се правят по такава технология, че въобще не влизат във връзка с тези горни водни хоризонти. Те се изолират и няма хидравлична връзка между тях. Спадането на водите, а също така и пресъхването на кладенците не е свързано с работата на тези сондажи”, смята хидрогеологът от МГУ и председател на Асоциацията по подземни води проф. Павел Пенчев.

Според него промените в природата се дължат най-вече на атмосферните фактори - валежите. „Ако е намаляло подхранването на тези плитко залежали подземни води, които се подхранват от валежите, очевидно е, че нивата ще спадат и част от кладенците могат да пресъхнат. Друг важен фактор е, ако в близост до тези кладенци има голяма експлоатация на този плиткозасягащ водоносен хоризонт, примерно от дренажни съоръжения”, допълни експертът.