За камерите и хората – такава дискусия е била проведена по време на днешното заседание на Министерски съвет, показва стенограмата от него.
Началото поставя премиерът Бойко Борисов с въпрос, съдържащ единствено отговор, към вътрешния министър Веселин Вучков. Темата е видонаблюдението в София. „Парите за камерите намериха ли се? Не искам отговор „не“, обръща се той към Вучков. Макар че е предупреден, вътрешният министър отговаря отрицателно и обяснява, че има юридически проблем - преди една година консорциум от две фирми е изпратил писмо в МВР, че обект на патент става софтуерът на видеонаблюдението в град София.
Борисов отговаря: „Камерите трябва да работят, ако трябва – съкрати хора, но те са по-ценни. Не искам… За юридически казуси има цял юридически отдел там, все хора, на които иначе не можеш да им затвориш устата като се заговори за юридически казуси. Да намерят решение да заработят камерите. Край! Намерете го!”.
След това Вучков информира, че в момента тече процедура на закупуване на около 120 камери, които ще бъдат разположени вътре в полицейските автомобили. Очаква се те да заснемат „абсолютно всички действия, които се извършват от униформен полицай – било от пътен контрол, било от охранителна полиция, когато спрат някой автомобил за проверка”.
Министър-председателят обяснява какъв е смисълът от видеонаблюдението на пътя и на самите полицаи, правейки леко отклонение към ситуацията със спешната помощ в ромските махали:
„То звучи малко смешно – отиваш да му помагаш да оживее, и в същото време се пазиш да не те набие. Малко ми звучи така… Разбирам го министърът защо избухна. Но, както се казва, аз съм толерантен, направете го по този начин, за да няма такава съпротива от гражданските и неправителствени организации.
В същото време имайте предвид, че ще те убеждават, Вучков, в обратното. Хората не изпитват респект, като знаят, че излезли, пили или си говорили по телефона, или без колан, или с технически неизправен автомобил, знаят, че с 20 лева или с Х лева ще се оправят. Това не е никакъв респект. По-добре да знаят, че някъде в София или някъде в града може да попадне на такъв оборудван автомобил и спасение няма(...)
Но сутринта като гледах по пешеходни пътеки колко убити има от катастрофи и сгазени хора и искат доживотни присъди за такива нарушения. Това е респект – пазим човешки живот. Сиреч, прави повече срещи, обяснявай ги тези неща, да става по-прието от обществото, да се обясни, защото, от една страна, хората казват: „Това е вид по-голям контрол“ (никой не обича по-големия контрол), в същото време, когато стават и гледат хилядите жертви, които даваме и инвалидите, които произвеждаме, казват: „Гледай, държавата не си е на мястото“.
С една дума, влизаме в друга хипотеза – почват правозащитници да казват „Да, но защо да е до живот?“, „Защо да е 20 години?“ и „защо да е 10“ – теми, от тема в тема. Затова – камери, контрол, санкции. Като кара пиян, вземете му книжката. Направете поправки в закона – и толкова. Хванат ли го веднъж пил, да няма право повече да кара. Всеки да си направи сметката”.
Заключението на Борисов е: „И за моя радост, аз все по-често виждам хора, които преди не са спазвали това нещо. Сега почват да го спазват, почва да ги е страх хората, което е хубаво. Аз го наричам респект, но то си е, в края на краищата, страх да не те санкционират. Вземи си такси, вземи си – има фирми, да те закарат. За какво да се рискува? То случайно може да стане. После ти преобръща живота във всички посоки”.
