Протестите все още не раждат достатъчно значими политически алтернативи, различни от статуквото, показва първото социологическо изследване на НЦИОМ след изборите, проведено в периода 3-10 юли. Данните показват още, че макар и в период на ежедневни демонстрации, основната партия, която подкрепя кабинета – БСП, увеличава електората си.
Към момента на провеждане на проучването, за ГЕРБ се регистрират електорални симпатии в интервал от 22% до 23%, а БСП печели симпатии в интервал от 19% до 20%. Налице е известно свиване на електоралната тежест на ГЕРБ, в рамките на 1-2%, докато БСП леко разширява електоралната си подкрепа, в рамките на около 2-3%. Ако изборите за Народно събрание бяха на 10 юли 2013 г., в следващ парламент със сигурност би присъствало и ДПС с електорална подкрепа между 6% и 7%.
Няколко формации имат реални шансове да прекрачат прага на нов парламент – „Атака”, Движение „България на гражданите“ и НФСБ, всяка от които получава около 3% от електоралните симпатии на имащите право на глас.
Заключението е на фона на противоречивите изпълнения на лидера на националистите през последните седмици.
Що се отнася до новоучредени формации, както и до заявения Реформаторски блок, все още е рано да се мери електорална подкрепа за тях, доколкото тези проекти засега остават в сферата на намеренията, дори според някои от учредителите им, показват още данните.
Три четвърти от хората, които са гласували за ГЕРБ на 12 май, твърдят, че биха повторили вота си и днес. Сред гласувалите за Коалиция за България, този дял е 85%, а сред избирателите на ДПС – 82%.
Орешарски - симпатичен и извън БСП и ДПС
Министър-председателят Пламен Орешарски се ползва с одобрението на 37% от българите, а неодобрението му възлиза на 51%. От тези данни е видно, че стартовият рейтинг на премиера е по-висок от този на оглавявания от него кабинет – 32% одобрение и 59% неодобрение. Орешарски към момента привлича и симпатии на избиратели извън БСП и ДПС.
За сравнение – министър-председателят Бойко Борисов през първия месец на управлението си получава 69% одобрение и 11% неодобрение.
Сергей Станишев започва своята работа като министър-председател с 40% одобрение и 36% неодобрение.
Подкрепа за протеста „в средата”
На фона данните за рейтинга на премиера и правителството от НЦИОМ обобщават, че към 10 юли 58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета „Орешарски”, а 42% не.
По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета има сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния. 67% от столичаните застават зад демонстрациите. Подкрепа за протестите декларират и 57% от жителите на градовете-областни центрове, както и 65% от жителите на малките градове. 52% от жителите на селата не подкрепят протестите.
Сред онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, респонденти с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства.
37% искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове. За бърза оставка на кабинета се обявяват 42% от столичаните, 40% от жителите на градовете-областни центрове, 44% от живеещите в малките градове и 27% от хората, които живеят в селата.
23% искат оставка на кабинета Орешарски, като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята „нека първо да се свърши най-неотложното“, коментират социолозите. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години.
30% са на мнение, че правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните респонденти над 60 години (48% от тях), на интервюираните с основно и по-ниско образование, на живеещите с големи лишения и на жителите на селата (38% от тях).
Половината от интервюираните, които посочват, че не са доволни от изборните резултати, искат кабинетът да подаде оставка веднага.
35% искат мандат докрай
47% от българите твърдят, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори, а 35% са на мнение, че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай.
За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 години, респондентите с висше образование (55% от тях), интервюираните със среден и с по-висок жизнен стандарт, жителите на столицата (59% от тях) и на малките градове (54% от тях).
Симпатизантите на ДПС – най-доволни след 12 май
24% от всички българи са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69% от избирателите на ДПС и 53% от поддръжниците на „Коалиция за България“. 62% от участвалите в изследването твърдят, че не са удовлетворени от резултатите от парламентарните избори.
Недоволни от изборните резултати са главно в две възрастови групи – сред хората на възраст между 30 и 39 години и сред тези между 50 и 59 години. Над средното е и неудовлетворението от вота сред респондентите с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата (71% от тях), сред живеещите в малките градове (69% от тях) и сред 63% от живеещите в градове-областни центрове.
82% от привържениците на ГЕРБ не са доволни от резултатите от парламентарните избори. Силно е неудовлетворението от резултатите от вота и сред избирателите на политическите формации, които останаха извън парламента.
Социалната политика – приоритет на НС
Според 30% от участвалите в изследването, основен приоритет в законодателната дейност на 42-то Народно събрание е социалната политика.
23% от интервюираните смятат, че важна задача в законодателната дейност на парламента са промените в Изборния кодекс.
12% от пълнолетните българи са на мнение, че са необходими законодателни промени в областта на здравеопазването.
Законодателни промени, облекчаващи условията за развитие на бизнеса с цел осигуряване на повече работни места трябва да бъдат приоритет в дейността на парламента според 12% от попадналите в извадката.
С по-малки относителни дялове хората споменават и следните приоритетни, според тях, задачи в законодателната дейност на Народното събрание: приемане на пакет от икономически закони за извеждане на страната от кризата (8%); промени в Закона за енергетиката, които да гарантират промяна в принципите на ценообразуване на електроенергията и да осигуряват по-строг контрол върху енергоразпределителните дружества (6%); промени в Наказателния кодекс, чрез които борбата с битовата и организираната престъпност да стане по-ефективна (5%); промени в Закона за висшето образование – промяна на системата за прием във ВУЗ, както и отделяне на повече внимание на студенти със специални образователни потребности (5%); промени в Закона за съдебната власт – въвеждане на изборност за висшите служители в съдебната система (4%); законодателни промени, улесняващи борбата с корупцията във властта (4%).
23% от интервюираните не могат да посочат нито една приоритетна задача в законодателната дейност на 42-то Народно събрание.
Борисов – пръв сред лидерите
Сред лидерите на парламентарните групи в 42-то Народно събрание, най-високо е одобрението за председателя на ПГ на ГЕРБ Бойко Борисов – 34%. Неодобрението за дейността му възлиза на 58%. В сравнение с края на месец април, Бойко Борисов е загубил 4% одобрение и е добавил 7% неодобрение.
Лидерът на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев запазва без промени както одобрението, така и неодобрението към дейността си в сравнение с края на април. Към 10 юли работата му одобряват 27% от българите, а 65% не я одобряват.
Председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан е одобряван от 16% от интервюираните – дял с 6% по-висок в сравнение с април 2013 г.
Волен Сидеров е одобряван от 8% от българите, дял с 6% по-нисък от рейтинга на председателя на ПГ на Атака от април 2013 г.
Народното събрание започва работата си с 26% одобрение и с 65% неодобрение. За сравнение – стартовият рейтинг на 41-ия парламент през август 2009 година е 42% одобрение и 33% неодобрение.
Председателят на 42-то Народно събрание Михаил Миков е одобряван от 28% от пълнолетните българи, а неодобрението към работата му възлиза на 49%. За сравнение – стартовото одобрение за председателя на 41-то Народно събрание Цецка Цачева възлиза на 32%, а неодобрението е 14%.
Държавният глава Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик към 10 юли 2013 г. 54% от българите одобряват работата му, а 35% не я одобряват.
