Американски морски пехотинец оцелява по чудо след падане от 220 метра в Пирин.
След няколко животоспасяващи операции и 10 месеца по-късно, мъжът се връща в България, за да благодари на хората, които спасяват живота му.
5 ноември 2023 г. – денят, в който Джеймс Барлоу покорява връх Вихрен. Минути по-късно животът на капитана от Военноморските сили на САЩ се преобръща.
„Не помня как паднах, ударих главата си, получих мозъчен кръвоизлив и загубих съзнание“, разказва Джеймс Барлоу.
Полита надолу със скорост 60 км/ч от над 200 метра височина. Заради бурния вятър, мъглата и студа туристът изпада в тежка хипотермия. Съпругата му усеща, че нещо не е наред и търси помощ.
„Жената беше силно притеснена. Каза, че мъжът ѝ е много подготвен, но не се е върнал. Малкият му син успя да извади GPS координати на телефона му и това ни помогна много“, разказва Иво от ПСС.
20 планински спасители тръгват веднага към изчезналия турист. Иво е първият, който намира Джеймс – 10 часа след тежкото падане.
„За нас беше изненада, че той е жив. Очите ни станаха огромни, когато той отговори“, разказва още Иво.
Спасителите пренасят пострадалия турист на ръце. Лекарите от ВМА се борят за живота му. Месец по-късно Джеймс излиза от комата в болница в САЩ.
„Чувствам се като един от най-големите късметлии на света“, признава днес Джеймс.
След като се е възстановил напълно, планинарят, който живее своя втори живот, се връща у нас. С нова мисия.
„Бих искал искрено да благодаря на своите спасители. Благодаря ви много. Признателен съм за всичките усилия да ми спасят живота“, казва Джеймс.
Военният от НАТО и семейството му даряват 12 000 лв. на Планинската спасителна служба (ПСС) за обучение на екипа.
„Винаги е много впечатляващо, когато срещнеш някой, на когото си успял да помогнеш и виждаш в очите му, че той е благодарен“, споделя Иво.
Заедно с Иво и синовете си Джеймс изкачва Вихрен за втори път. Дори намира изгубената си кредитна карта, която се оказа, че все още работи.
„Аз и моето семейство сме ви благодарни за цял живот, защото без тези невероятни хора тук в България, нямаше да бъда тук, щях да съм умрял в планината. Има добри хора по света, които наистина искат да помагат на другите“, признателен е Джеймс.