Фермер от пиринско отглежда няколкостотин глави от типично българска порода овце - каракачанската. Над Кресна се намира фермата на Тодор, в която живеят 200 животни. Заради нея потомственият фермер обикаля няколко пъти страната ни, за да търси и купува всяка останала бройка каракачанска овца.
„Тука в Пиринско, в нашия край, ние не ги наричаме каракачански, наричаме ги садиняви или дивурки. Садиня идва от един вид трева, ние местните и казваме садиняк, тя е на цвят есенно време тревата сивее и е дълга и прилича на косъма на каракачанската овца”, обяснява Тодор.
Дивурките са най- издържливата порода. Оцеляват и в най-суровите условия, за разлика от други видове. Фермерът кандидатства за субсидии, защото му се полагат. С огорчение обаче споделя, че често и той, и колегите му в страната са санкционирани. Най-често глобите са заради неправилно поддържани пасища, което е едно от условията на ДФ „Земеделие”.
„2011 година при една проверка на Техническия инспекторат, експертите ми казаха тогава, че пасищата ми са захрастени, а на терен е видно, че храстите, за които говорим, не е храст, а тревисто многогодишно растение, наречено полски пелин, ние местните му викаме метла. След една бърза справка се установи, че този вид дори не е забранен и не влиза в видовете, които са забранени които трябва да се чистят от пасищата”, разказва фермерът.
Иначе основната трудност пред Тодор е човешкият дефицит. Няма желаещи да пасат животните му - каракачанските овце и стадото от местна дългокосместа коза. Затова той разчита на възрастните си родители и сина си тийнейджър.
Друг проблем, с който мъжът не може да се справи- лошите хора, които слагат отрова в гората - уж за вълци, но често жертва стават каракачанските му кучета.
„За мен е гордост, че съм наследник на род, който винаги се занимава с отглеждането на животни, и винаги съм се стремял да предам това, което мога, което знам, което трупам като опит на моя син и после и на брат му”, хвали се Тодор Георгиев.
