Данъчната политика и изходът от кризата с Корпоративна търговска банка са едни от основните параметри, по които се различават вижданията на осемте партии, получили място в 43-тото Народно събрание. В предстоящите преговори за формиране на правителство предстои формациите да се опитат да намерят допирни точки.

По отношение на данъчната политика ГЕРБ, ДПС и Реформаторския блок са за запазване на натоящата система - плосък данък от 10%, независимо от размера на дохода.

Единствено БСП настоява за промяна и въвеждане на подоходно облагане – т.е. колкото повече пари получаваш, толкова по-голям данък да плащаш.

Реформаторския блок пък иска едноличните търговци да имат същата данъчна ставка като останалите - не 15, а 10%.

Партиите признават - прекрояване на финансовата рамка наесен ще има. Позициите им за нов държавен заем обаче се разминават.

Рамона Димова е един от гласоподавателите, отишли до урната в неделя. Макар че е гласувала, признава, че не се ориентирала коя партия какво предлага. „Когато става въпрос за една кампания за избори е нереалистично и всичко, което казват за заплати или данъци, е нещо, което подлежи на обсъждане и то най-вероятно няма да осъществи, както са казали предварително”, признава Димова.

Поне засега партията победител не предвижда вдигане на данъчната тежест. Предлага обаче общините да могат да начисляват до 2% над данъка върху дохода, а допълните пари да инвестират в инфраструктура и детски градини, например.

„Нормално е тези, които се радват на инвеститорски интерес, имат много заети, имат право да направят така, че при тях, образно казано, трудът да е по-скъп и обратното – тези, които се стремят да привличат инвестиции и да създаават работни места, да имат по-ниска данъчна ставка”, обясни Томислав Дончев от ГЕРБ.

От ГЕРБ са категорични, че актуализацията на бюджета е неизбежна, но не са сигурни дали проектът на служебния кабинет ще е актуален. Вариантите на ГЕРБ за КТБ ще станат ясни, след като е готов докладът за състоянието на трезора.

От БСП са категорични - няма да подкрепят нов заем до 4,5 млрд. лв., нито спасяването на КТБ с пари от бюджета. „Самите предложения - в този си вид - са неприемливи. Още лятото казахме - фискалният резерв е близо 9 млрд. лв., абсурдно е да се говори за взимането на подобни огромни заеми”, обясни Румен Гечев от БСП.

От ДПС не коментираха. В предизборната им платформата е записано - нов дълг, но само срещу икономически растеж.

Според Реформаторския блок пък тепърва трябва да се анализира. „Ние трябва много бързо да видим точното финансово състояние и след това да се види варианта, в който се намалява заемът, който държавата ще вземе. Това е ключовият въпрос”, посочи представителят на обединението Мартин Димитров.

Поне засега политиците са единодушни - осигуровките не трябва да се вдигат, каквито идеи лансираха министри от служебния кабинет.

Нещо, което не е включено в сметките - според БСП през 2015 г. България ще трябва да плати повече от 1 млрд. лв. по делото за АЕЦ „Белене”.

Към сметката с неизвестните от ГЕРБ включиха и неясните ангажименти за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Що се отнася до проекта Южен Поток - ГЕРБ и ДПС са съгласни с изграждането на газопровода, стига да отговаря на европейските закони. БСП са категорични, че забавянето на строителството вече е ощетило хазната с 350 млн. лв. по-малко данъци, а Реформаторският блок е против проекта в сегашния му вариант.