Преди 100 години, когато в София е пусната първата улична лампа и тръгва първият трамвай, в театър се е ходело като на църква.
"На Народния театър се е гледало като на втори университет в България и всичко е било в някакви норми - строго официално облекло, в черно”, коментира Румяна Василева от театъра.
"Никой друг театър в България няма толкова стара колекция от афиши. Най-старият е, знаете, че през 1904-а най-старата театрална трупа в България - "Сълза и смях", се преименува в Български народен театър”, показа тя. Има и още по-стар афиш, на трупата "Основа” от 1890-а.
Трупата "Основа" играе в дъсчен театър, който носи същото име. Намирал се е точно на мястото на Народния театър, но изгаря при пожар.
"В сравнение със сегашните размери, той е като една барака. Много е трогателно, защото е строен със средства на самите актьори и с доброволни пожертвования на населението”, разказа още Румяна.
Баща й е прекарал 75 години на театралната сцена - по времето, когато представленията се играят без съкращения: „Свършвали са около полунощ. Но тогава и градът е бил по-малък, домакините, с по-спокоен живот, могат да дочакат края в късния час”, каза тя.
Някои от най-големите актьори тогава са играли в постановки, които са касови хитове и днес. Кръстьо Сарафов, например, е в ролята на Владиков от "Хъшове”, който днес се изпълнява от Валери Йорданов. А ролята на Македонски на Чочо Попйорданов в началото на 20-и век е играна от Иван Попов и Стефан Гецов.
"За съжаление, доста са позабравени. Споменават се тези, на чиито имена има кръстени театри”, коментира още Василева
120 години по-късно постановките са по кратки, билетите по-скъпи, шапките излязоха от мода, за да влязат дънките и джиесемите.
