В село Осиково няма пътища. Това, което обединява местните и поддържа живота, е училището, което се намира на 6 км от селото. Хората обаче не са се отказали от идеята до Осиково да има път. Репортерът Иван Георгиев разказва:
До преди седмица Слави Бошнаков беше обикновен пастир и жител на село Осиково. Докато не реши да пресрещне премиера след проверката му на хидровъзела Цанков камък и да измоли
нов път за селото.
"Топлата прегръдка ми подсказваше, че има нещо добро! И след 5-6 минути успях да спечеля над 3 милиона пари! Финанси!", споделя Слави.
Слави Бошнаков вече е герой. А срещата му от високо равнище има вечно място в селската митология.
Фанка Палигорова обаче не бърза за никъде. Нито да издои кравата, нито да се радва предварително, че до селото й ще има път след няколко десетилетия чакане:
"Голямата ми дъщеря една зима беше много заледено, голям сняг имаше и тя си счупи ръката. Това беше вечерта късно, някъде към 7 часа, зимен ден. Цялата нощ - нагоре, надолу! И така по същия начин трудно прибиране. И можете да си представите, че това е някъде около 6-7 часа - цялата нощ това дете със счупена ръка, с тия болки, които е преживявало и нашите притеснения като родители!".
Истинското приключение обаче започва, когато осиковските деца пораснат достатъчно, за да учат извън селото. Транспорт няма, а най-прекият път до дома е стръмна пътека, дълга 6 километра.
"Като тръгне някоя кола от селото, ей така, питаме от шофьор на шофьор, от кола на кола: Вие имате ли място да ни докарате деца? И така... Или пеша", разказва Фанка.
През зимата единственият възможен превоз от и до Осиково, е конят. Ако през последните 15 години само крачка на ден от пътя беше асфалтирана, днес осиковци нямаше да бъдат откъснати от света. Жителите на селото все пак се надяват, че последното обещание пътят им да бъде асфалтиран, ще бъде изпълнено.
"На самари караме млекото, абе всичко работим със самар. Първобитна работа, бе! Кой век сме, пък да няма път!", възмущава се Камен Тарашев, овчар.
"В никакъв случай не е нормално, при положение в кое време живеем. И как нали на всички хора им е лесно - тичаш до магазина, взимаш което ти трябва; тичаш до болницата, за минути става всичко. При нас отнема все часове, дни, много повече преживявания, тежки и т.н.", допълва Фанка Палигорова.
