Традиционният танц в ромската махала на Девин не е виенският валс. И кръговратът на живота не се върти на Виенско колело - а на колелата на каруците и старите жигули. Тук обаче за седем години връзката между народите е скрепена здраво - не с само с договорите за строеж на язовир, а и с кръв.
Първите австрийци, които виждат ромите от девинската махала, не слизат по течението на хубавия син Дунав, а навлизат по поречието на Въча с цел да градят язовира Цанков камък. Освен труда обаче някои са оставили и част от себе си.
На входа към махалата стои полунайлоновата каруца на Златка. Прегърнала е контрастиращо русата си внучка Саманта. Разказва, че има внуци от австрийците, но малката не била от чужденец. Златка разказва и за надеждите си австрийско-ромските деца да станат по умни.
Данка работи на градското сметище. Родът и не се е докоснала до австрийската култура, но е наблюдавала с интерес чуждата инвазия. Сто метра след сметището и екипът ни вече е в махалата. Състои се от два блока. В блок номер едно за австрийско ромска връзка не признават.
Екипът ни попада на Мария. Сега е на 16 години. Ходи редовно при австрийците вече две години. И не се срамува да разказва.
„Нямаме тоалетни, нямаме бани - няма къде да се къпем. Австрийците не ни искат мръсни, че миришем. Как да отидем, като сме мръсни”, казва момичето.
В блок номер две се намира Митко. Бил женен и знаел, че жена му отскача от време навреме при трудоваците от Австрия. Една ограда дели махалата от работния плац на чужденците.
Смехът в квартала секва обаче, когато на ромите от планината се показва какво пише за тях във вестника. Не от притеснение обаче, а от това, че не могат да четат. Пред умиления поглед на баща си единствено малкият Исус се нае да осведоми хората от блок номер едно и две. Когато порастне малкият Исус иска да стане полицай. Другата героиня на репортажа – Мария има по-смели планове – иска да стане певица или сервитьорка. Засега други крупни чуждестранни инвестиции в Девин не се очакват.
