Археолози откриха византийска сграда в късноантичната и ранносредновековна крепост в Балчик, обявена за паметник на културата от национално значение, съобщи директорът на Историческия музей в крайморския град Радостина Енчева.

В разкопките участват студенти от Софийския университет  заедно със своите преподаватели д.и.н. Румяна Колева и д.и.н. Чавдар Кирилов.

Зидът на византийската сграда, която е от VI век, достига  до 90 сантиметра  ширина. Обектът вероятно е бил  жилищна постройка и ще даде повече сведения  за обитателите на крепостта, каза Енчева, която също участва в разкопките.

Екипът се е натъкнал и на вкопан гроб от III век, който се е оказал празен. Възможно е  да е било извършено символично погребение или гробът да е бил подготвен за погребение, но човекът да е оздравял, предполагат археолозите.

Късноантичната и ранносредновековна крепост в Балчик обхваща площ от близо 150 декара и се смята за едно от най-мащабните укрепления във Византийската империя. След мощно земетресение и последвало цунами през 545 година жителите на античния град  Дионисополис се заселват на високото плато, където е днешният квартал "Хоризонт", и започват градежа на крепостта.

В проучването на обекта през миналия век участва международна експедиция, която открива питоси, накити, прабългарска керамика и други находки. За съжаление, недобросъвестни граждани продължават да рушат крепостната стена като вземат камъни, коментира Енчева. Крепостта, в която са открити  кръгли и петоъгълни кули, жилищни сгради, антични гробове, трябва да бъде реставрирана и консервирана и да стане туристически обект.        

При разкопки на нос Калиакра друг екип от археолози откри златна монета  от средата на ХIV век на византийския император Андроник II, за която се предполага, че е част от съкровище, укрито в църква. Това съобщи ръководителят на археологическия екип доцент д-р Бони Петрунова  от Националния археологически институт с музей при БАН.

Монетата от вида хиперперион е добре запазена и върху нея личат  изображенията на византийския император, на Богородица, виждат се и стените на Константинопол. Монетата е открита  до църква във вътрешния град на крепостта.

Археолозите се натъкнаха и на други находки от разцвета на Добруджанското  деспотство -  сребърни пръстени, сребърни монети, средновековни оръжия -  бойна брадва и стрели.