В първия бюджет в евро, кабинетът "Желязков" залага по-високи осигуровки, увеличаване на данък дивидент и нов дълг до над 10 милиарда евро. Планираният бюджетен дефицит за 2026-та година е 3%.
Средногодишната инфлация се очаква да запази темпа от 3,5 на сто
Максималният размер на новия държавен дълг, който правителството може да поеме догодина, е 10 милиарда, 440 милиона евро.
Сред политиките в проектобюджета е увеличение на ставката на данъка от дивиденти - от 5 на 10%. Разширява се и обхвата на стоките с висок фискален риск. Въвежда се задължение фирмите да отчитат електронно приходите от продажбите си единствено с одобрен от НАП софтуер.
Продължават и промените в размера на акцизите за тютюна и тютюневите изделия. И още: от 1 януари 2026-та година, ще плащаме по-голяма вноска за фонд "Пенсии". Тя се увеличава с 2 процентни пункта.
Ръст и на минималния и максималния осигурителен доход - съответно най-ниският праг е 620 евро и 20 цента, а най-високият скача до 2352-е евро. Минималната заплата също се увеличава и след Нова година вече ще е 620 евро.
Залага се и по-голямо обезщетение за майчинство през втората година. От 2026-а, сумата става 460 евро. А ако майката се върне на работа, ще получава 75% от обезщетението, а не половината, както е в момента.
Продължава се политиката за данъчни облекчения за родителите.
А как заложенитe в новия бюджет изменения променят и нашия бюджет?
Борислав е част от бригада в Мездра и получава минималната заплата. Ясен работи в Ай Ти сектора и получава заплата над новия осигурителен праг. Как бюджетът на държавата ще се отрази на семейния бюджет? Борислав пресмята, че и с увеличението й - заплатата вече е изядена от инфлацията.
"В магазина, значи, влизаш с 50 лева, излизаш с празна торба. Трябва да взимаме 1 200 евро най-малко, за да може да си покриваме нещата, не може да искаме, нещо по-голямо, луксове, ма ей така, да си покриваме нещата", коментира Борислав Борисов.
Хората в IT сектора, които традиционно работят на максималния осигурителен доход, също не харесват промените в бюджета. С вдигането на осигурителния праг до 4600 лева и скока на осигурителната вноска Ясен смята, че ще бъде ощетен.
"Ще внасям повече пари в бюджета, но няма да получавам по-добро здравеопазване, не виждам възможността да получавам по-добри пътища, не виждам данъците, които плащам как ще бъдат изразходвани адекватно, давам едни пари повече, а не получавам нищо в замяна", коментира Ясен Танев.
Според работодателите основната тежест в новия бюджет ще бъде понесена от бизнеса и служителите с увеличаването на осигурителните вноски, тавана за осигуряване, вдигането на данък дивидент от 5 на 10 на сто. Част от фирмите ще свиват разходи, други няма да успеят:
"Увеличените данъчни ставки и увеличените осигурителни вноски да бъдат калкулирани в цените, което ще се отрази върху повишаване на общата инфлация в страната и тук ще бъдат ударени работещите българи, които ще плащат по-високи осигурителни вноски и ще плащат по скъпи стоки и услуги", заяви Добрин Иванов.
За синдикатите пък заложеното увеличение от 5 на сто в обществения сектор не е достатъчно. Първият коментар на финансовия министър - бюджетът наваксва изостаналите ангажименти, поети по плана за възстановяване.
"България за три години не направи нищо, за да усвои в пълен обем средствата по ПВУ всички разходи, които са предвидени във връзка с реализацията на този проект на практика са заложени в този бюджет 2026-та и те трябва да бъдат изпълнени до август
Предстои финансовата рамка да бъде разгледана от социалните партньори, преди да влезе за обсъждане и гласуване в парламента", заяви министърът на финансите Теменужка Петкова.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
