Европейските лидери демонстрираха рядко единство в подкрепа на Дания и Гренландия, след като високопоставен съветник на Доналд Тръмп допусна възможността Съединените щати да поемат контрол над арктическата територия дори със сила.
Повод за реакцията станаха думи на Стивън Милър, заместник-ръководител на администрацията по политиките, че „никой няма да воюва със САЩ за бъдещето на Гренландия“.
Британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц заявиха в обща позиция, заедно с лидерите на Дания, Италия, Полша и Испания, че Гренландия – полуавтономна територия в рамките на Кралство Дания – „принадлежи на своя народ“. По думите им единствено Дания и Гренландия имат правото да решават въпросите, свързани с бъдещето на острова.
По-късно Стармър повтори подкрепата на Лондон за Копенхаген на пресконференция в Париж, проведена в присъствието на специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и зетя му Джаред Къшнър. Въпреки това европейските лидери се опитаха да избегнат по-дълбоко разцепление със САЩ, като насочиха вниманието си към нови ангажименти за сигурността на Украйна – тема, планирана още преди кризата около Гренландия.
Европейската декларация дойде на фона на подновени американски претенции към самоуправляващата се територия, след като американската армия задържа венецуелския президент Николас Мадуро. В интервю за CNN Стивън Милър заяви, че военна намеса не би била необходима, тъй като Гренландия има „малко население“, като дори погрешно посочи броя му.
Ден по-рано Тръмп заяви, че САЩ „се нуждаят много“ от Гренландия – изказване, което засили опасенията от опит за анексия с цел контрол върху нефт, газ и редки земни елементи, ставащи все по-достъпни заради топенето на полярните ледове. Това предизвика тревога в Дания и остро предупреждение от премиера Мете Фредериксен, че атака срещу Гренландия би застрашила самото съществуване на НАТО.
Европейските лидери подчертаха, че сигурността в Арктика трябва да се гарантира колективно в рамките на НАТО, а не чрез едностранни действия срещу територия на съюзник. Бившият съветник по националната сигурност на Великобритания Лорд Рикетс предупреди, че евентуална анексия би означавала на практика края на Алианса, основан на доверие.
От Гренландия реакцията беше още по-остра. Министърът на бизнеса и природните ресурси Наая Х. Натаниелсен заяви, че хората на острова приемат заплахите „много тежко“ и се чувстват уплашени. Премиерът Йенс-Фредерик Нилсен призова Тръмп да се откаже от „фантазиите за анексия“ и определи американската реторика като „напълно недопустима“.
Гренландия има дълга история – от инуитско присъствие още преди хилядолетия, през датската колонизация, до стратегическата ѝ роля по време на Студената война, когато САЩ установяват военна база в Питуфик (бивша Туле). Днес, на фона на нарастващите призиви за независимост, новото коалиционно правителство в Нуук заяви ясно в първия ред на споразумението си: „Гренландия принадлежи на нас.“
Междувременно Дания и Гренландия поискаха спешна среща с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, а датският парламент свика извънредно заседание заради напрежението с Вашингтон – знак, че кризата около Гренландия тепърва ще се задълбочава.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
