В началото на миналата година ви срещнахме с един от пионерите на този бизнес у нас. Днес той и колегите му щраусовъди ни поканиха на нова среща.
Във фермата на Косьо Рачев, край Враца могат да живеят до сто щрауса. Миналата година той беше един от десетината пионери в България, които опитваха да отглеждат големите птици.
"Реших, че в България ако не сега, поне след година-две ще има пазар на щраусови продукти", споделя Косьо Рачев през януари 2001 г.
Сега у нас вече има осем големи ферми и около 40 по-малки.
Фермерите казват, че от големите птици нищо не се изхвърля. Кожата им може да се сравнява по качество единствено с крокодилската.
Ръкавици и панталони от кожа на български щрауси вече се произвеждат в български заводи. Щраусовите яйца се равняват по обем на 30 кокоши. От здравите им черупки стават ценни подаръци.
А от щраусовата мазнина в Европа правят козметични кремове и шампоани.
Щраусовото месо превъзхожда всички други по крехкост, липса на мазнини и вкусови качества.
"Убедих се, че на нашя пазар ще се продава месото, кожата, разширих фермата. 1999 година като започвах тази ферма ми беше голяма, а сега ми е малка", разказва щраусовъдът Косьо Рачев.
Засега българските щраусовъди продават месо на луксозни ресторанти у нас. Цената на едро е около 15 лева за килограм.
Косьо Рачев и колегите му още не могат да продават на западните търговци, защото количеството, което предлагат е твърде малко.
Но, те се надяват, че съвсем скоро ще покрият изискването за износ на три тона месо на седмица и 50 кожи за 10 дни.
