На днешната дата преди 20 години са отворени пропускателните пунктове на Берлинската стена. На този ден в България, на заседания на Политбюро, Тодор Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на БКП.

Всеки съвременник на тези събития пази различен спомен. Малко са тези обаче, които помнят света преди, по време и след края на Студената война. Иван Георгиев се срещне с един българин, който признава, че за изминалите 70 години е успял да запази само един стар германски мотор от Втората световна война и много спомени.

09 Септември 1944

През 1944 година Христо Николов е на 7 години. По време на бомбардировките над София, цялото му семейство е евакуирано в Княжево. По това време децата си играят около два военни камиона, изоставени от германската армия при изтеглянето й от България.

"По едно време идват двама руснаци - военни. Погледаха ме така, че имам часовник. Часовникът ми беше подарък от баща ми. Пернаха ми един шамар и ми вземаха часовника. Това ми е първата среща с руснаците", разказва Николов.

Хитко, както всички днес наричат дядо Христо разказва, че с идването на руската армия животът му се променя завинаги. Веднага след 9 септември баща му влиза в затвора.

"Лежа около три месеца. Помня, че ми разправяше след това, като се върна, че през амбразурата, дето са шпионките, вика подаваше се автомат и стреляха вътре - който, когото улучат".

Новата власт

"Нанесоха се партизани, които с ботушите ходеха по персийските килими, защото хората персийски килими имаха. Богатите хора. Както когато ходех да чета на баща ми досието. Той бил ходел с немска униформа след 1944 година. Ми той беше в затвора, бе! Каква немска униформа?! Имали сме меки мебели и персийски килими вкъщи - ми имали сме! Той не ги е откраднал, той ги е купил!".

В университета

"48-ма година затвориха колежите, защото били буржоазни".

Христо завършва Шеста мъжка гимназия. Говори свободно френски език и мечтае да следва френска филология.

"Обаче тогава получих писмо - отказ от университета, че баща ми е бил капиталист", продължава със спомените си Христо Николов.

Стената

"1961 година бях на почивка. Бях на Свети Константин. Там се запознах с едни чужденци - т.нар. западногерманци. Той беше около 27 годишен човек, който с баща си имаха завод за хладилници".

На българското Черноморие по това време хотелите, контрабандно, получават немска преса. От нея приятелят на Христо разбира, че Стената трябва да премине между завода и паркинга пред него.   

Няколко дни по-късно, на 13 август 1961 година в Берлин е изградена Стената, превърнала се в символ на страха и разделението.

Лагерите

"От тогава обаче с тези хора нямам никаква връзка. И може би по-добре, че нямам защото, когато празнувах 50-годишнината си в къщи, един мой приятел - съученик, на който майка му и баща му бяха партийни секретари, дойде късно, бяха се разотишли хората и ми каза: Хитко, сега е моментът да ти кажа истината! Мене баща ми и дядо ми те отърваха! Ти трябваше да заминеш за Ловеч!".

10 Ноември 1989

"Боже, ходех на всички митинги след това! Който не скачаше е червен и т.н. А те през това време си деляха парите!".  

2009

"Съпругата ми, архитект с 30 години трудов стаж й дадоха 63 лева пенсия! 63 лева! Тя се разболя. Инфаркт получи и т.н. Държавата й даде 9 лева и 70 стотинки за лекарства. И така... Съдбата е жестоко нещо!".