Виждали ли сте капачка за безалкохолно толкова стара, че не е с щампа, а е надписана на ръка? В рубриката "Необикновените" ви представяме момче, което освен страстен колекционер на капачки е и изключително добър конструктор на макети.
Андрей Георгиев е на 26 години от Плевен. Живее в София вече осем години. Работи като системен администратор. На пръв поглед съвсем обикновен млад човек. Това, което го различава от всички останали, е колекцията му от над 750 капачки.
Един ден, преди повече от 15 години всичко започва с капачка от безалкохолно: "В една сладкарница просто ми хареса вида и трябваше да си намеря хоби, защото преди седяхме по много време на морето, а като нямах приятели там и просто трябваше нещо да се прави".
Събира само метални капачки, предимно от безалкохолно и бира, но в колекцията си има и такива от олио. Казва, че не държи да са с перфектен външен вид, но е важно да са различни, нови и донякъде уникални: "Най-старата капачка, която имам, е написана на ръка, тогава още не е имало щампи и предполагам едва ли са много бройките, които още са запазени в България като тази".
Андрей открива капачката случайно в старата къща на баба си в Плевен: "Като ходя някъде, независимо в кой край на България, особено като са стари къщи, винаги има къде да се намерят по чекмеджета и търся".
За попълването на колекцията си, Андрей разчита и на близки и приятели, които ходят в чужбина и му носят нови видове. Но не всяка капачка в колекцията е спечелена толкова лесно. Понякога заради хобито си Андрей споделя, че изпада в доста комични ситуации.
"По принцип в заведенията винаги, когато кажеш, че си искаш капачката, гледат много странно и винаги почват с едно голямо оглеждане върху нея да видят дали няма някакъв символ или нещо от сорта, за да се сетят защо така съм я поискал. В Румъния беше най-интересно, седем човека седяхме по улиците и обикаляхме да търсим капачки и хората наистина много странно ни гледаха, но пък събрах 36 нови вида оттам, което си заслужава гледането на криво и подхилкването отстрани".
Заслужава си и купуването на различни и странни напитки, само и единствено заради капачката им. Както и това да се разровиш в някое друго кошче заради случайно проблесналия метал. Това обаче не е единственото хоби на Андрей Георгиев. Колекционерът изненадва и с умения за конструиране на къщички.
Андрей и съквартирантът му Мирослав Петков имат общо четири къщички. Направени са от дърво, шишарки и стиропор. По-голямата част от материалите си събират покрай реката до Камбаните в София.
Андрей разказва, че често се случва съседите да поглеждат любопитно към двете момчета, докато носят съчки вкъщи: "Къщичката на дърво, която е проектирана, идеята беше да бъде направена на малко дърво и то някога да цъфне обаче няма да стане явно. В тази къща на дървото има и обзавеждане, има легло, маса, столче, печка. Леглото е от тел, печката от шоколадово яйце, от вътрешността от пластмасовата част и от такива, пак от боклуци".
Освен къщичката на дърво двамата приятели са конструирали и макет на къщата-музей на Тодор Каблешков в Копривщица, както и вятърна мелница.
