Сигнал от Белоградчик. Госпожа Христина Татарова ни пише: "Дол, който разделя квартал от ромската махала в града, е превърнат в бунище. Мръсотията е потресаваща въпреки такса смет, която гражданите плащат. И все пак това не е най-големият проблем...
Съсед по прякор Методи Одоровски отглежда личната си ферма под прозореца на хола на майка ми - дори няма да коментирам изпражненията рано сутрин, сеното, мухите и прочие по стълбите, за да вляза в двора на нашата къща. Дори и това не е проблема. През лятото е абсурдно да се отвори прозорец, за да се проветри през деня, тъй като изпаренията може да припадне човек. Да не говорим за мухи, бълхи и прочие.
Въпросният господин, към когото нямам абсолютно нищо лично, дори имахме добри отношения, въпреки кошерите, които беше разположил на гаражите, които се намират под балкона на кухнята и терасата на хола. Та, въпросният господин е решил както всяка пролет и тази да организира всички местни животновъди на мястото в близост до прозореца ни да образуват обор, където всички овци и кози да се събират рано сутрин и привечер. Улицата е в покъртително състояние, да не говорим за миризмата и трудностите при движение".
Отговорът на Георги Груев, еколог на община Белоградчик:
"Става въпрос за един дол в края на града, който хората десетилетия наред запълват с инертни материали. Локалното замърсяване е по ската на дола и са дело на съседите на жалбоподателката.Татарова. Там има поставен четирикубиков контейнер и периодично се почиства. Предстои да обиколим всички живеещи в района и да ги призовем да не изхвърлят битовите си отпадъци, за да се подобри обстановката.
Това е едно спонтанно възникнало сборище на хора, които се занимават – традиционно за покрайнините на българските градове е хората да гледат животни. Със засипването на дола, ще изчезне и този търляк, както се нарича в жалбата. Процесът е малко двустранен – хората са пенсионери почти всичките, които разчитат да изкарат нещо за прехраната си".
