След 15 месеца в плен на „Хамас“ Даниела Гилбоа отново е със семейството си.
Тя заедно с още три момичета беше освободена на 25 януари като част от постигнатото тогава споразумение за прекратяване на огъня в Газа.
Даниела е с български корени. За времето в плен, за изпитанията на семейството й и за щастието всички да се прегърнат отново - с майката на Даниела разговаря Кристина Баксанова.
„Даниела е добре. Вкъщи е! Това е най-важното. Ние се грижим за нея. Минава през рехабилитация, но е добре. Може да я видите в социалните мрежи, изглежда добре, но отвътре е друго. По-сложно е…. Но е на добър път към възстановяване“, коментира Орли Гилбоа, майката на Даниела.
19-годишната Даниела е едно от момичетата, отвлечени при атаката на 7 октомври, когато „Хамас“ напада военната база край Нахал Оз.
По това време момичето е на военна служба и е част от екип за наблюдение на границата.
„Отскоро започна да говори за случилото се. Казва, че първите дни са били най-трудните за нея, защото тогава губи 16 приятели и повечето умират пред очите ѝ. Казва, че първо са чули бомби и стрелба, но са мислили, че са извън базата. Базата е на около 800 метра от границата - в един момент нападателите са влезли в стаята, където са били всички момичето и са хвърлили вътре три гранати. Тя е ранена, а много от приятелите ѝ са убити. По-късно терористите са влезли и са стреляли напосоки. Оцеляват само 7 момичета и те са отвлечени. Вързали ръцете им и ги карали да гледат как умират приятелите им“, разказва Орли.
Първите 24 часа Орли, съпругът ѝ и по-малката ѝ дъщеря, трябва да се справят с мисълта, че Даниела е загинала.
„Мислихме, че не е жива. Не се беше свързала с нас и мислихме, че всеки, който не се обадил, значи не е жив. Знаехме, че са взети заложници, но не я бяхме видели в нито едно от видеата, които „Хамас“ публикуваше. Мислихме, че лежи мъртва във военната база. На 8 октомври се появи едно видео на „Хамас“ и на забавен каданс видяхме само част от главата ѝ. Горната част от косата ѝ. Не видяхме лицето ѝ, но я познахме. Така разбрахме, че е жива и че е отвлечена. Не знаехме в какво състояние е, не виждахме тялото ѝ, но тя седеше и разбрахме, че след като може да седи, значи е жива“, коментира Орли Гилбоа.
Даниела е държана в град Газа, разказва майка ѝ.
„Половината време около 8 месеца са били под земята, а след това 7 месеца са ги местили в различни жилища. Казвали са ѝ, че не е човешко същество, че заложник не може да има чувства. Не може да плаче, нито да се смее, нищо, дори не са ѝ позволявали да ходи на тоалетна, когато е поискала“, посочва жената.
Семейството трябва за втори път да преживее ужаса, че Даниела е мъртва.
„Два месеца преди „Хамас“ да я освободят публикуваха снимки на Даниела. Не ѝ показваха лицето, но беше показано тялото ѝ и татуировките ѝ. Тя има специални татуировки. Те бяха снимали тялото, покрито с кръв и обявиха, че е ранена от военни бомби. Ние веднага разбрахме, че това е Даниела. Дотогава „Хамас“ не бяха публикували никакви снимки или видео, които да не се верни. И ние решихме, че е това е истина. Беше много трудно да видим това. В този момент всичко свърши за нас“, разказва Орли.
Три седмици по-късно властите съобщават на семейството, че Даниела е жива. А на 24 януари идва и новината за предстоящото ѝ освобождаване.
„В петък видяхме имената на момичетата, които „Хамас“ обяви, че ще освободи и видяхме името на Даниела. Късно през нощта израелските власти ни се обадиха и казаха, че е сигурно и тя ще бъде едно от освободените момичета. Но не повярвах, докато не я видях“, споделя още Орли.
„Преди да се срещнем гледах целия път на извеждането ѝ от Газа. Когато я видях в ръцете на израелската армия, осъзнах, че това наистина се случва и ще я срещна“, казва още тя.
„Когато ни заведоха в стаята, аз седнах за момент отпред на пейка, защото бях много развълнувана... Една стена ме делеше от нея, беше много емоционално за мен... След този момент със съпруга ми влезнахме в стаята и това, това беше най-щастливият ден в живота ми. Не мога да го опиша с думи. Това е като щастието, когато раждаш дете. Не може да се обясни. Слава Богу, че имахме този момент и тя се върна при нас“, споделя Орли.
Даниела е с български корени. Дядо ѝ по бащина линия е от Пловдив.
„Моят свекър, бащата на съпруга ми е българин. Цялото му семейство идва в Израел след Втората световна война, когато е на 5 години. Той ни разказваше, че по време на войната много българи християни са им помагали. Когато българските власти разбраха, че Даниела е отвлечена, веднага влезнаха във връзка с нас. Знаете ли - сега разбрах какво разказваше свекърът ми за българския народ. Съпругът ми и Даниела - те също са българи“, споделя Орли.
Други двама заложници с български корени все още са в плен на „Хамас“.
„Там все още са 48 заложници. Не мислех, че ще продължи дотолкова дълго след връщането на Даниела. Надявам се, че сега с американския план ще се получи сделка и всички ще се върнат“, казва Орли.
Раните заздравяват бавно, но момичето татуира на ръката си къща в памет на приятелите, които губи на 7 октомври. И отново мечтае.
„Пише песни, пее, свири на пиано. Иска да се развие по-професионално. Музиката е добър лечител за нея“, казва майката на Даниела.
„Прибирам се вкъщи, прибирам се вкъщи. Кажете на света, че си прибирам вкъщи. Нека дъждът изтрие цялата болка от вчера“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
