Министър-председателят Бойко Борисов разгледа днес исторически места в Рим, свързани с България. Това е третият ден от неговото посещение в Италия, Ватикана и Малтийския орден във връзка с най-големите извън България чествания по случай Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, 24 май, предаде БТА.

Премиерът положи венец пред възпоменателната плоча в базиликата "Санта Мария Маджоре", където представените от Св. Кирил славянски книги са получили признание.

"Санта Мария Маджоре" е една от четирите папски базилики в Рим, от които само "Свети Петър" е разположена във Ватикана, а другите три се ползват с териториална неприкосновеност. Известна е още като Либерийската базилика по името на папа Либерий, който през 360 година нарежда тя да бъде построена на римския хълм Ескуилино. Строежът завършва между 432-440 година по времето на папа Сикст Трети.

През 867 година Светите братя Кирил и Методий са призовани в Рим на дискусия с папа Николай Първи относно културната употреба на славянския език. Пътьом те участват в дебат във Венеция с местния клир, който настоява за богослужение единствено на трите езика от епохата на Исус Христос - латински, гръцки и иврит.

Свети Кирил и Методий поднасят в Рим откритите от тях в Крим реликви на Свети Климент, а папа Николай Първи одобрява превода на Библията на славянски.

След това премиерът Бойко Борисов посети църквата "Сан Винченцо и Анастазио", която бе предоставена от папа Йоан Павел Втори за ползване от Българската православна църква.

Църквата се издига на площада "Треви" срещу едноименния фонтан, станал световна забележителност. Споменава се в средновековните анали още от Х век, но в сегашния си вид е забележително произведение на бароковата архитектура. Изградена е от Мартино Лонги младши през 1644-1650 година по волята на кардинал Джулио Мадзарино.

През 1980 година папа Йоан Павел Втори обяви Св.Св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа - титла, която до този момент имаше само Св. Бенедикт.

"Кирил и Методий са като свързващи брънки, като духовен мост между западната и източната традиции, които на свой ред се сливат в единствената велика традиция на Универсалната Църква. Те са за нас едновременно предци и патрони на екуменическите усилия на църквите-посестрими от Изтока и Запада, които са насочени към намиране посредством диалог и молитва на осезаемото обединяване за постигане на съвършеното и пълно единение," писа Йоан Павел Втори.