Осъдените у нас вече биват следени с... гривни на краката. С модерното устройство, измислено във Великобритания преди десет години, са оборудвани петима българи, осъдени на пробация. За това ново за страната ни наблюдение разказват Канна Рачева и операторът Иван Филчев.

Той е един от 20-те хиляди англичани, осъдени на пробация. И често спори с малката си дъщеря, на кого гривната е по-хубава. Вечер след 22 часа си е у дома и след едно нарушение гледа футболните мачове само по телевизията. В Обединеното кралство всички осъдени на пробация са свикнали с тези гривни. Не правят опити да ги махат, защото веднага след това влизат в затвора.

28-годишният Красимир Гошев е от Петрич и е осъден за шофиране след употреба на алкохол. У нас той е първият участник в пилотния проект. И вече е направил опит да скъса гривната.  

"Просто, както си се борихме с едно приятелче вкъщи и тя се скъса”, обяснява Красимир Гошев.

Според наблюдателите му, Красимир я е скъсал от любопитство, за да види ще прекъсне ли специалната оптична нишка и колко бързо ще дойдат да го проверят. Засега най-много му тежи задължението да се прибира до 22 часа и да не излиза никъде до 6 сутринта.

Офисът за наблюдение на всички осъдени е в София. Най-натоварено е след 10 вечерта, когато обикновено започват да текат забраните за осъдените.

"Тази система дава възможност и за обратното наблюдение. Ние можем да й кажем - той не трябва да си е вкъщи от вечерта до сутринта, просто трябва да бъде на работа или трябва да бъде в съда в някакъв ден”, обяснява Борис Гончаров.

Ако след шест месеца програмата стане национална, офисите за наблюдение у нас ще изглеждат като във Великобритания. А всяка една гривна ще спести много пари на държавата, защото е пет пъти по-евтина от една затворническа килия.

"Основната й цел е промяната на поведението и първо, че предоставя възможност за промяна но и определя някакъв ритъм, който те да следват”, смята Гончаров.

Красимир вече е убеден, че повече няма да се качи в колата пиян:

"Довечера нали ще гледат? Нека да помислят дали да се качат или да не се качат”.