Електронна "кожа", която не отстъпва по здравина и гъвкавост на биологичния й аналог и притежава свръхвисока чувствителност към допир и вибрации, е била създадена от американски физици.
Новият вид "кожа" може да се използва като датчик на пулса или като основа за тактилни сензорни роботи. През последните години учените непрекъснато работят над създаване на материал, който по свойствата си да повтаря тези на човешката кожа. В някои случаи те са постигнали значителни успехи.
През ноември 2012 година група физици под ръководството на Чженан Бао от Станфордския университет са създали свръхгъвкав материал, който може да служи за основа за синтетична кожа.
В новата си работа Бао и неговите колеги са усъвършенствали "кожата", като неколкостотин пъти са повишили нейната чувствителност към допир и вибрации. За целта учените са вградили гъвкави транзистори от парчета полупроводящи силициево-органични полимери, съединени с микроскопични електроди от злато. Специфичната им "заплетена" конструкция позволява да издържат на многократно разтягане и сгъване, без да се повреждат.
Тези транзистори притежават любопитни свойства - електропроводимостта им се променя при положително налягане. При това устройството реагира и на най-малките промени. Учените са използвали своето изобретение за създаване на високочувствителни датчици на пулса, чиято дебелина е като на лепенка.
Физиците твърдят, че кожата притежава рекордна чувствителност. Тя реагира например 150 пъти по-добре на допир в сравнение с другите полимерни датчици. А това позволява да се използва за изработка на медицински микродатчици и на крайниците
на роботи.
Изобретателите разчитат новият продукт в близко бъдеще да намери приложение в медицината при изработката на протези на крайници. С това обаче сферата на приложение не се ограничава - прозрачна и разтегателна версия на кожата може да бъде приспособена като сензор за екрани на мобилни устройства и друга техника.
