Жената до загиналия пилот майор Валентин Терзиев с трогателен пост в социалната мрежа.
Във „Фейсбук“ Димитрина Попова написа: „Извървя целия път - от мечтата да станеш пилот, през реалността - да бъдеш такъв, до края да останеш завинаги в небето! Светъл път към небесните висини! Ще се видим отново - там горе! Обичам те! Ще ми липсваш, но някой все пак трябва да гледа децата ни!“
Колеги на загиналия летец също изразиха скръбта си и изразиха съболезнования на близките на майора.
Смъртта на Валентин Терзиев повдигна отново въпроса за състоянието на техниката в авиацията ни, както и проблема с недостатъчния брой летателни часове за пилотите. 30 часа годишно - само толкова имат дори опитните летци в Българската армия към момента.
"Двете важни кошници на летеца"
През 2011 г. Бетина Дикова влиза в армията, а през 2019-а взима решението да се откаже от пилотската професия. Във „Фейсбук“ тя публикува снимка от 2014 г. с нейни колеги, сред които и майор Терзиев. Разказва, че това е било емблематичен момент, защото за първи път е организиран симпозиум с всички пилоти в Българската армия. На него присъстват дори и летците курсанти, каквато е самата тя по това време.
Припомня и реч на генерал Румен Радев в качеството му на пилот за „двете важни кошници в живота на всеки летец“.
„Генерал Радев започна своята изповед към нас с история за двете най-важни кошници в живота на всеки летец - започваме своята кариера и авиационен живот с една пълна кошница с късмет и една празна кошница, която е за нашия опит. Пожела ни да напълним кошницата си с опит, преди да сме изпразнили кошницата с късмет. Бях силно впечатлена от този толкова прост и съвършено истински факт. За жалост, по мои наблюдения кошницата с късмет свършва много, много преди да се запълни кошницата с опит и това се случва не защото сме несериозни, мързи ни или сме безотговорни, а защото българската реалност не го позволява“, пише Бетина Дикова.
Тя завършва военното училище с 45 летателни часа за 5 години обучение. На 10-ия летателен час лети за първи път сама.
„Когато взимах шофьорска книжка, трябваше да имам над 26 часа кормуване с инструктор, за да мога да шофирам сама. Естествено двете неща са крайно несравними, но това се случва не защото по-лесно се управлява самолет, а защото няма достатъчно ресурси (техника, гориво, инструктори) за повече нальот. По тази причина се разчиташе основно на възрастните пилоти – тези, които се бяха учили в "старата школа" и бяха завършили военното училище с 5-6 пъти повече летателен опит (над 300 летателни часа). В моите очи те бяха изчезващ вид кадри, видели какво ли не по време на стажа си от 20-25 години и над 2000-3000 летателни часа“, продължава Бетина Дикова.
Тя се връща към снимката, която публикува.
„През 2011 г. аз влязох в армията, а вече четирима от хората на тази снимка не са сред нас. Ако започна да търся вина в някой, ще я открия в десетки хора и никога няма да стигна до извода, че тя е в пилот, инструктор, техник или ръководител. Дори няма да е в самата техника. Защото всеки един от тях прави и невъзможното, дава не 100% от себе си, а поне 150%, за да бъде изпълнена всяка една задача. Може би и това е проблемът. Дълго време се ядосвах, че сме твърде борбени и не се отказваме. Че не се изправихме заедно и да кажем "СТИГА! Така не може да продължава!", споделя още тя.
Признава, че не е успяла да се почувства истински пилот, губи надеждата и затова през 2019 г. – след „личен бунт“, взима решението да напусне Българската армия. Казва, че непрекъснато се интересува какво се случва във военновъздушните ни сили и смята, че има промени към по-добро, но случилото се с майор Терзиев показва, че те не са достатъчни.
„Днес сме изпълнени със скръб за Терзо - поредния пилот, отлетял в небесната ескадрила. А аз мечтая за деня, в който техниците ще изпращат самолети и вертолети без страх и хиляди молби към Бога летците да се върнат живи и здрави, техниката да е готова за повторен полет, а пилотите ще са с препълнени кошници с опит, без да са изчерпили късмета си“, завършва Бетина Дикова.
"Ех, небе"...
В памет на майор Терзиев в социалните мрежи друг пилот - Николай Бойчев, цитира стихове на летеца поет Михаил Зиновиев:
Жадна ли душата бе
за крила и за простори,
та поехме в туй небе
с бурите да се преборим?
Тясна ли земята бе,
или ние бяхме други,
та избрахме туй
небе и за дом, и за съпруга?
Ех, небе, небе, небе –
късче радост,
късче жал.
Младости да имах две,
пак на тебе бих ги дал!
В старинния асеновградски квартал "Жорж махала", където е отраснал майор Валентин Терзиев, хората са потресени. Кметът на Асеновград д-р Христо Грудев ще предложи на следващата сесия на общинския съвет общината да отпусне парична помощ за семейството на загиналия летец.
Кой е майор Терзиев?
47-годишният Валентин Терзиев е на военна служба от август 1998 г. Завършил е Висшето военновъздушно училище "Г. Бенковски" със специализация летец-пилот във ВВС. Целият му служебен стаж е преминал в Трета авиационна база „Граф Игнатиево“, където последната му заемана длъжност е началник на щаб на ескадрила.
Притежава класна специалност "Военен пилот - първи клас". Пилотирал е самолети МиГ-21 и МиГ-29. През годините е награждаван многократно.