Застаряването води до увеличаване на броя на пенсионерите и до намаляване на броя на хората в трудоспособна възраст. Най-засегнати от това са областите Видин, Габрово, Монтана и Перник. Данните сочат още, че 100 души, които се пенсионират се заместват от 70 младежи, които започват работа. Докато само преди 20 години съотношението е било 100 пенсионери към 124 започващи работа. У нас остава ниска раждаемостта и високата обща смъртност, ниска е и средната продължителност на живота.
Малкото раждания и високата смъртност у нас се съчетават с по-ниската продължителност на живота. Докато при мъжете в други държави тя е средно 76 години, в България е 70, при жените е 77 години, спрямо 82 в останалите страни. Проблем за България е и емиграцията.
"Младите все пак гледат по-добри доходи и бягат навън, а тук остават вече работещи на средна възраст, които вече са ги налегнали годинките и болести, естествено. Затова не предприемат излизане навън”, смята зеленчукопроизводителят Дияна Любенова.
Дияна и съпругът й продават на пазара в Търговище зеленчуци собствено производство. Твърдят, че в селското стопанство работят предимно хора над средната възраст. Според експерти, до 2050 година от 23% възрастните хора ще скочат на около една трета от населението.
"Над 30% дял на възрастното население в едно общество вече поставя на изпитание системите за социална сигурност. Става дума за пенсионната система, системата за здравеопазване, системата за социални грижи. Това за в бъдеще ще постави на изпитание публичните финанси”, обяснява Емилия Войнова от Министерство на труда и социалната политика.
Според данните частният бизнес е по-отворен от държавните предприятия за наемане на възрастни хора на работа.
Застаряването е световна тенденция. Процесът обаче тече най-бързо в Европа. Възможен вариант за противодействие е стимулиране на раждаемостта, като например по-гъвкаво работно време за младите семейства.
