Както в много фирми, така и тук договорите са сключени за около 250 лева, а реално изплащаните суми до преди две години били 2-3 пъти повече. После парите са намалени, хората минават на половин работен ден, а накрая остават изобщо без заплати.
Назначени сме на 270 лева, другите ги даваха без всякакъв документ, нито съм се подписвал нито нищо, обясни Кръстю Пеев.
Мъжът е бил шофьор, принуден да не спазва правилата за безопасен труд и задължителните почивки на пътя.
Пътувахме много, не ни даваше почивки. Ходехме често до София, тръгваш в 1:30 – 2:00 часа за София, пристигаш, разтоварваш и трябва да се прибереш, за хотел пари не се даваха, обясни още Кръстю.
Не плащаше извънреден нощен труд, една командировка ни плащаше в началото по 20 лева и толкова. Когато се върна и реша да почина един ден, веднага ме караха да си пускам неплатена отпуска, обясни другият шофьор Марин Янев.
Марин Янев води дело срещу бившия си работодател, но не може да си вземе дължимите му около 6-7 хиляди лева.
Като заведох дело се оказа, че не може да се докаже, доказване има по трудовия договор, на който съм назначен. Значи върху 270 лева, разказва мъжът.
Потърсихме мнението и на управителя на предприятието. Миналата седмица той ни позвъни от скрит номер, като обеща отново да ни се обади. Този ангажимент не беше изпълнен.
Иначе в Провадия няма почти никаква икономика. Затова хората, които все пак имат работа, предпочитат да я запазят, като се водят на минимална заплата или половин работен ден.
Затова и рядко работници подават сигнали срещу некоректни работодатели в Инспекцията по труда.
