В събота на сцената на театър София, балет Арабеск ще поздрави хореографа Мила Искренова със спектакъла "Копелия" по случай нейния рожден ден. Как изглежда един български творец на 50 години, за това разказва Ростислава Генчева.
Стояла извън прожекторите на суетата, зад кулисите на всяка своя постановка, когато срещнете хореографа Мила Искренова на живо, няма как да не бъдете провокирани и респектирани от сдържаното й спокойствие и мъдрост, осъзнали, че възрастта за тази жена творец не се измерва в години, а е състояние на духа.
"Моето усещане за възрастта е много особено. Когато бях на 26 години, след един период на едно болезнено търсене на себе си, може би аз се почувствах на 106 и от тогава това не се е променило", признава Мила.
Днес тя е един от най-известните ни хореографи, станал причина съвременният танц у нас да просъществува, оцелее и да се развива. Започнала да танцува почти на пук на родителите си, превърнала движението в своя религия, преминала през школата на хореографското ни училище, лятната балетна академия в Кьолн, Палука Шуле в Дрезден и Лабан център Лондон, заминавала и се завръщала у нас с единствената мисия да създаде хореографиите на над 30 балетни и театрални спектакъла, да стане част от трупите на Ек, Амаранд и Арабеск, и да възпита много ученици и последователи.
"Преди 15-20 години хората просто не знаеха, какви неща съществуват. Сега мисля, че мисленето е по-отговорно, но това не означава, че има изграден вкус", заявява хореографката.
И въпреки терзанията и трудностите, дори обидите при всяко свое връщане на българска сцена, Мила Искренова не престава упорито да вярва, че танцът е поезия, дори когато разказва, че той е вид интелигентност, чийто език е универсален, а танцьорите са нежни гладиатори.
И както казва Мила когато ставаш на 50 имаш едно голямо преимущество - това 50-годишно бродене из живота, в които трудни са първите 70 години.
