След като миналата седмица беше направена дискусия на тема "за" и "против" шофьорите да се предупреждават за партули на КАТ се получиха огромен брой зрителски мнения по темата. Сериозното мнозинство от хората категорично подкрепя всякаква форма на шофьорската солидарност насочена срещу полицията. Оказва се, че според повечето български шофьори целта на КАТ е да им пречи, а не да им помага. Прави ли са шофьорите да смятат, че КАТ дебне зад нереални ограничителни знаци за скоростта, вместо на местата, където стават катастрофи? Стоян Георгиев направи проверка по един от основните пътища на България.
Четири часа и половина ще ви отнеме разстоянието от София до Видин, ако се движите с максималната разрешена скорост по международния път Е-79, между столицата и дунавския град. Ако спрете да си починете, разстоянието от 250 километра ще ви отнеме почти цял ден.
Причината за тази толкова ниска скорост са ограниченията на скоростта по пътя. Без да има дупки, ремонти или други видими причини, по международното шосе, през няколкостотин метра се редят знаци за органичния от 40 до 60 км/час. Знаците са толкова начесто, че шофьорите напълно са спрели да им обръщат внимание.
Единственият проблем за безпрепятствено шофиране по път Е-79 са патрулите на КАТ. Те обикновено са скрити някъде около най-правите и най-широки участъци от пътя, където са най-нелогичните ограничения на скоростта. Знак за ограничение 60 км. се намира на гладък, прав, четирилентов път с мантинела между платната. Такива участъци са рядкост и едва ли има място, където рискът от катастрофа да е по-малък. Но врачанските полицаи държат поста на смени.
"Това са така наречените хранилки. Хранилката е вид знак, който ограничава скоростта до абсурдна стойност и създава напрежение в шофьора. Един глупав знак предизвиква отвращение на шофьора към закона и го предизвиква да не го спазва. Това от своя страна го прави нарушител", смята Борис Гаврилов.
Другият четирилентов хубав път в област Враца между Враца и Мездра. Ограничение 60 км. има и тук. Формалната причина, според знака, са неравности по пътя. Неравности, за щастие, няма, но това не пречи да загубите книжката си, ако съвсем логично, минете от там с 90 км/ч.
От къде идват знаците хранилки?
Знаците се поставят от Агенция пътна инфраструктура и от общините. Причините да се постави ограничение е препоръка от КАТ, дупки по пътя или ремонти. След като дупките се оправят обаче, знаците си остават.
„Законът казва кой трябва да слага знака, но не казва кой трябва да го маха. Проблемът при пътна полиция, или при по-голямата й част е, че тя не го прави, тя се възползва”.
Друга формална причина за ограниченията са бензиностанции, други търговски обекти или малки селски пътчета, които излизат на главния път. Затова пътищата ни са станали рекордьори по ограничения. И дори проектно допустимите 90 км/ч за първокласните шосета са недостижими. Поне според знаците.
На практика знаците и законът за движение по пътищата са загубили своя смисъл, защото никой не ги спазва. А как ли биха изглеждали градовете ни, ако полицията глобяваше и за незаконно паркиране толкова педантично, колкото и ограниченията 40 км. по първокласните шосета...
