С първите крачки на местна почва
разбирам, че се намирам в страната, където теленовелите са не само ежедневие, но и начин на живот. По улиците има хора, които продават традиционните за страната такос. Да пробваш такос без сос от чили просто не е същото. Независимо какво е отношението ви към лютата кухня, е задължително поне веднъж да се изкушите и да опитате царевични питки с кълцано месо и зеленчуци, приготвени с много подправки и чили. Екзотичните плодове също изобилстват. Има такива, на които дори местните не знаят имената. Ако не сте пробвали гуанабана, сапоте негро, мамей, гуяба, туна или нопал, то едва ли има по-подходящо място от Мексико за първа среща с тези екзотични вкусове. Нопалът не е плод, а кактус. Освен че правят текила от растението, местните използват листата му за готвене.
Онова, което ме впечатлява,
са огромните модерни сгради в града, широките улици и зелените палми. Там се издига най-големият небостъргач в Латинска Америка – "Торе майор". Високата кула се вижда отдалече. Макар че разстоянията са много относително понятие в този космополитен град. Така например "близо" означава около 40-50 минути с кола.
Статистиката за страната е тревожна. Мексико заема едно от първите места в света по отвличания. Но хората отдавна са свикнали да са в черните списъци. Онова, което остава извън статистиките, е гостоприемството на мексиканците. Спомням си коментарите на една приятелка, която живее от години с тази пъстра страна: "Тук просто нямаш нужда от психоаналитик. Всеки умее да изслушва."
Самите мексиканци са много работливи. Всеки намира начин да изкарва прехраната за себе си и семейството си. Някои приготвят такос и моле на улицата, други правят сувенири и дрехи, а има и такива, които продават домашно приготвени сирена в специални каравани. След работата обаче идва време за шумните вечерни фиести, на които се лее текила под ритъма на латиномузиката.
Националният празник на страната е на 16 септември
Още от 15-и по улиците на Мексико сити се стичат хора с оцветени лица. Най-щастливи са децата, които огласят шумното шествие. Уличните музиканти са в стихията си. Всеки очаква вика: "Да живее Мексико" точно в 23 часа на 15 септември. С този "вик" на президента официално се обявява настъпването на независимостта. Ритуалът се повтаря всяка година от 1810 до днес. Църковните камбани бият, а хората, събрали се на Площада на конституцията се поздравяват и викат наравно с президента. Испанските конкистадори са завладели страната преди векове, но и до днес в някои провинции се говорят автентичните езици на древните жители. Хората помнят историята си, живеят с нея.
В столицата се намира най-големият храмов комплекс – на девата от Гуадалупе, който се е превърнал в емблема на града. Другата емблема е най-могъщата компания за сериали в света – Телевиса. За сетен път се убеждавам, че сериалите, които се снимат в Мексико, се основават на истински истории. Защото там хората се влюбват всеки ден и не престават да мечтаят за истинската любов. Тази, за която ние тук, в България, често забравяме, че съществува...
Текст и снимки: Деница Томова
