Изборът на професия
Смятам себе си за изключително щастлив човек, защото се занимавам професионално точно с това, което истински обичам да правя. Считам себе си за благословена от гледна точка на избор на професия. Ако не се занимавах с журналистика, въпреки че този въпрос никога не е стоял пред мен, може би щях да пиша книги. Много обичам да пиша и ако трябва да избирам, бих писала определено книги за деца.
Не ми се е случвало да казвам "съжалявам, че избрах тази професия", дори в моментите, в които ми е било изключително трудно да се справя, да преживея някакво събитие, което ми е въздействало силно емоционално, дори и тогава не съм си позволявала да кажа: "съжалявам за този избор". Въпреки че определено смятам, че журналистическата професия е повече мъжка. Навсякъде по света тя е със силно мъжко присъствие, докато в България е обратно.
Работата ме научи, че истински се вижда само със сърцето, не толкова през очите и онова, което се развива пред теб и пред камерата, колкото чрез способността и чувствителността да уловиш пулса на историята, която разказваш и да я предадеш наистина почувствана – според мен зрителят наистина усеща това.
Няма рецепта за справяне с лошите събития, които съобщаваме. Те по някакъв начин остават в нас. Те оставят следа и в хората, които ги снимат, в разказвачите на тези истории.
Трите новини, мечтани за съобщаване
Бих искала да съобщя, че българин е получил Нобелова награда. Това ще ме направи изключително щастлива за този конкретен човек. Бих искала да имам възможност и да интервюирам личност, която вече не е между живите. Би ми било безкрайно интересно да интервюирам Майка Тереза.
Също така ми си иска да съобщим, че български филм получава "Оскар" за чуждестранен филм, защото вярвам, че хората, които работят в тези сфери наистина заслужават своето признание. И макар тези новини да звучат невероятно в момента, един ден те ще са истина и някой ще ги съобщи.
Тийнейджърските години
Израснала съм в София и обичам този град, въпреки начина по който изглежда и се надявам, че това съвсем скоро ще се промени. Завършила съм Италианския лицей в Горна Баня. Бяхме три паралелки и бяхме изключително задружни.
В общи линии нямахме много живот извън самото училище и извън тази компания, която бяхме. Имах изключително щастливи тийнейджърски години и с тези хора дори и сега поддържаме връзка и прекарваме доста голяма част от свободното си време заедно. Често се шегуваме, че много от нас още не са напуснали лицея.
Реализацията
Талантът се ражда навсякъде - без значение от произхода и населеното място. Ако носиш желанието да се реализираш, ако имаш желанието да се учиш, защото нашата професия е занаят и трябва да се краде от най-добрите, за да имаш възможност да се научиш как се случват нещата. Така че без значение от това кой къде се е родил или къде живее, ако вярва в сърцето си, че това е неговият е правилен избор - той е възможен.
Когато започвах работа в телевизията, първият ми учител беше Канна Рачева. Това беше първият човек, който ме взе със себе си на снимки и човекът, който ми обръщаше изключително внимание от началото и от нея съм научила наистина много от важните неща в нашата работа.
Абсолютно с всички колеги сме приятели и мисля, че това е нещото, което отличава bTV като екип от всички останали медии.
Защо мечтите се търсят на Запад?
Дълбоко вярвам, че България все още е едно от малкото места по света, където хората могат да правят точно онова, което искат и обичат. Нормално е много от хората да напускат страната, защото ситуацията в момента е такава, че реализацията е малко по-трудна.
Вярвам в потенциала на всички млади хора, които отиват някъде на Запад да учат или да се развиват и да работят. Имам много такива приятели, но знам, дълбоко в сърцето си, рано или късно те ще се приберат у дома и това, което са научили навън, в един момент ще послужи за благото на всички останали тук.
Била съм на специализации и в Би Би Си, и в Си Ен Ен. Беше ми интересно, научих много неща, но не бих избрала да работя на друго място извън България. Тук е моят дом, семейството ми, хората, които обичам и това е логичният избор.
Свободното време
Обичам да го прекарвам в четене или в слушане на музика. Това са две от нещата, които мога да правя с часове, даже понякога загубвам ориентация за това колко време е минало в правенето на нещо такова.
Харесвам твърде много книги, за да се огранича в любим герой или героиня. Най-красивата любовна книга, писана някога, за мен е "Майсторът и Маргарита". Харесвам изключителния свят на Маркес във всеки един от романите му. Като дете израснах с "Властелинът на пръстените" - до вманиачаване, и в този смисъл любимата ми героиня е елфическата принцеса Арвен.
Една от любимите ми групи е "Депеш Мод". Почивам си с тяхната музика, въпреки че според много хора тя е натоварваща, дори депресираща, но това категорично не е вярно и хората, които харесват тази група, знаят, че това е така. Обичам да си почивам на музиката на най-добрата бяла певица според мен – Ани Ленъкс.
Думите, които я вдъхновяват и напътстват
Лао Дзъ е казал, че който познава другите, е просветен, който познава себе си, е мъдър, който побеждава другите, е силен, който побеждава себе си, е могъщ.
Опитвам се, да си припомням по-често тези думи. Приемам, че съм още в началото на пътя – това е много дълъг път, който трябва да бъде извървян и смисълът е точно да познаеш себе си и да надмогнеш себе си.
Пожеланието на Гена
Много лични и професионални успехи. Винаги приемайте света около себе си с усмивка.
