Първият учебен ден в семейство Салич
Денят мина с ранно ставане и хаос, както навсякъде. Има две деца, които да се спретнат, ние да изглеждаме долу-горе добре, да успеем в трафика да стигнем на време, да сме занесли всичко необходимо за детската градина като бележки, за Лазар – също каквото трябва. Справихме се, стигнахме. Приятен първи учебен ден, с дълги речи, много цветя, много усмихнати хора, всички ние с отворени сърца желаем на децата си естествено да са здрави, да са успешни, да се учат. Всичко за всички деца – там няма разделения. В училищния ден на 15 септември няма разделение между хората.
В края на лятото ги гони носталгия по училището, надявам се да ги държи по-дълго. Знам, че материалът става по-труден, Лазар тази година е в четвърти клас и ще трябва повечко време да отделяме вкъщи за четене. В интерес на истината той се подготвяше сам миналата година, ако и сега се справя сам, ще съм много доволна.
За униформите в училище
Твърдо за. Израснала съм във време на униформи. Вярно, че тогава бяха други времена. Аз съм дете на обикновено семейство – майка ми беше работник, баща ми беше шофьор, не се ме лишавали от необходимите неща, но не съм могла да нося копринени ризи на фона на другите деца в Езиковата гимназия не съм била най-материално задоволената. Униформата ме спасяваше от много неща, първо, второ, прави всички деца еднакви, няма борба сутрин какво да облечеш и какво да не облечеш, и някакси ги връща постоянно към мисълта, че са ученици.
Не ми се иска да е като едно време, когато ни режеха косите и ни връщаха заради забравената емблема. Но една честа, приятна, съвременна униформа, защото някои от униформите не са добри... Може би самите деца трябва да бъдат попитани. Те самите искат да изглеждат добре, съвременно, модерно.
Майката Ани Салич
В повечето случаи съм строга майка, за съжаление. Дано след време да не съжалявам за това. Но общо взето на фона на бабата, която обича децата повече от себе си и на добрия татко, който винаги е добър и много рядко повишава тон, аз съм строгата.
Има една лесна формула, която обаче с израстването на децата ми се струва, че вече няма да върши работа – ходенето на село. Така наричам къщата ни тук близо до София, където отиваме, децата тичат по двора, но все повече им се иска да виждат широкия свят, да се срещат с повече хора, така че ще трябва да съчетаваме нещата. Различно е през зимата – вероятно и ние ще обикаляме по моловете, много ми е неприятно, но това е. Естествено, че трябва да се ходи на кино.
Имам и един любим театър, където водя Хана – това е "Ателие 313", препоръчвам на всички техните постановки за възрастни и за деца. Всичко, което правят други семейство го прави и ние – китайски ресторант, пица, разходка, карат тротинетка понякога. Но общо взето съм се лишила от парковете. Имам един спомен отпреди много години – имах една тежка количка имаше Лазар, качвах я в багажника на малката си Корса, ходех до Южния парк, изваждах тежката количка, возех Лазар из парка, след което отново товарех количката. Сега, Слава Богу, това не ми се налага.
Работата в УНИЦЕФ
За самия ред, по който се кандидатства, не съм много добре запозната. Доколкото знам доброволческата им дейност не е толкова отворена. Тоест не може всеки един да стане доброволец, поне в такива по-горещи конфликтни точки по света. Минават се едни сериозни тестове – и психологически, и физически,
Аз станах посланик на УНИЦЕФ, аз и Митко Бербатов, аз съм втората след него, след като те ми се обадиха и ми предложиха. Не знам какъв е редът и колко време им отнема да го съгласуват. Ангажиментите ми към тях не ми отнемат много време и много усилия. Когато те ми се обадят, когато аз мога, ходя на техните събития.
Когато аз имам нужда от тяхната помощ и съвет, също им се обаждам, защото работата в тази сфера с децата е понякога крехка – трябва да се внимава на кого гласуваш доверие, чии услуги избираш. Само добрата воля не стига. Трябва много професионално да се работи с децата в нужда.
Екипът на УНИЦЕФ тук в България е ограничен. Доскорошният представител – господин Бивол, замина за Швейцария, предстои да дойде нов човек, текат трансформации.
Войник ли е телевизионерът?
Аз съм сигурна, че и войникът плаче и се смее. От тази гледна точка всичко човешко ни е присъщо. Ние сме войници дотолкова, доколкото от нас зависи работата на цял един екип. Аз не продавам сирене. Може в магазина да изляза на пауза, може и да не изляза да изпуша цигара. Тук обаче, когато след теб е навързан трудът на десетки хора няма как да не си в определеното време на определеното място и във формата, в която трябва да си. Може да те боли зъб и ако не ти е надута бузата и в този момент няма кой да те смени, ще си там. Това е работата в телевизията – с много удоволствия и с много трудности.
Влязла съм в кожата на водещия. Предпочитам да водя. Мисля, че някои от колегите ми са перфектните репортери, не знам дали мога да бъда на тяхното ниво.
Приятелите в bTV
Най-близкият ми приятел е Юксел, колкото и невероятно да звучи, въпреки всички писания по жълтата преса. Юксел, Марияна, Ирина Алексиева... Имам си приказка и можем да се засмеем и с по-новите колеги – Боги Грозев, Боби Лазаров, те са много забавни мъжете. Но може би тази група, най-първата, ние останахме много малко, сме по-близки. Но много се разминаваме като график – свободното време в една телевизия е много разтегливо понятие. Така че не мога да кажа, че ходим да пием чай в пет или в събота и неделя тичаме в парка заедно, не. Но имам приятели, които мога да попитам, да поискам съвет.
Кое е първото – кокошката или яйцето?
Зависи от гледната точка – всеки сам трябва да реши. За един е кокошката, за друг е яйцето.
Как се прави омлет?
Много лесно и бързо. Само трябва да внимавате да не ви загори омлетът. Хубаво е да добавите и малко сметана и е добре да разбивате отделно жълтъка от белтъка - ако го правите за любим човек, трябва да отделите много време – тогава бухва повече. Може да добавите каквото искате вътре – кашкавали, зеленчуци, меса. Зависи кой как го обича.
Обичам да готвя, когато имам време, време не ми достига. Напоследък съм майстор на пържолите, на макароните и на пиле "Рокфор", много бързо става, особено ако ви е сварено предварително пилето и добавите синьото сирене и сметаната, става чудесно.
Пожеланието на Ани
Поздравите и обръщенията трябва да са много строго индивидуални. Не е необходимо да гледат и да чуват от някой, който да им казва какво да правят нашите зрители. Имам си една стара поговорка – "Всяко зло е за добро". Ако ви върши работа, повтаряйте си я. Ако не, сега имам една нова – "Много хубаво е на хубаво". Гледайте да ви е по-топло, по-усмихнато, по-мило, по-влюбено и то ще стане още повече.
