Петко Пенев е един от 16-те българи, похитени в Аденския залив. Как се преживява толкова време в пиратски плен и какво точно се е случило – това той сподели с Антон Хекимян във Варна.
Три дни след освобождението си, моряците все още са пребивавали в опасна пиратска зона. Гаранция, че няма да бъдат отвлечени отново не е имало. Това естествено е доста стресиращо за всеки нормален човек, а напрежението е голямо, каза Пенев.
В Аденския залив се развива друг вид синдром - различен от Стокхолмския - според Петко - а той е, че след месец или дори година към похитителите изпитваш само и единствено нетърпимост.
"Разпасани диваци – викат, крещят, но държат пушки и нищо не можеш да предприемеш. Те не познават и парите - доларите ги вземат, еврото хвърлят - диваци", разказва Петко.
Когато превземат кораба той е в машинното отделение. Единственото спасение при подобна атака е да има морско вълнение, защото тогава лодките на пиратите са нестабилни.
"Автомати, гранатомети - стряляха хатотично. Ако уцелят -играят ролята на рибари, вади оръжието и стреля."
Най-трудни били първите дни след отвличането. Тогава и охраната била повече. Въпреки това похитеният екипаж успява да вземе тайно телефона на един от пиратите. Планират и бунт.
За месец в плен мисълта на Петко била само една: "Да оцелееш. Да се върна да си видя децата. Всичко ти е ценно - ти не разполагаш със себе си, а това е смазващо."
Морякът Петко Пенев е плавал през опасните води повече от 40 пъти и твърди, че преживяното няма да го откаже и ще пътува отново.
