Чаровното лице на интернет новините на bTV отговори на ваши въпроси.
Как се чувстваш във виртуалното пространство?
Със сигурност е малко по-различно. И отговорността е малко по-голяма, тъй като не представям само новини, с които зрителите са свикнали да ме свързват - от здравеопазване и образование, а трябва да се представят вече политически и криминални новини, както и то други сектори, които трябва да бъдат достатъчно компетентно поднесени. Опитвам се да бъда добра (интернет емисиите на bTV вж. тук).
Би ли водила предаване?
На този въпрос не знам как да отговоря, защото аз се чувствам журналист, а журналистът трябва да е на дадено място, на дадено събитие, да се слее с това, което се случва - там ми е тръпката. Тази нова роля я приемам като предизвикателство, което не означава, че няма да репортерствам.
А правенето на филми – там каква е тръпката?
Там тръпката е в непознатото. При темите, които сме избирали с колегите оператори и продуцентът Венелин Петков, винаги целта е била да е непозната тема за масовата аудитория (гледай филми на Криси за bTV Документите). А по принцип на мен именно места, които ми разказват истории, са нещото, което ме вдъхновява. Тръпката е да разкажеш, да покажеш. Тръпката е в търсенето, в разкриването. Както археолозите смъкват пластове от земята в разкриването на съкровището.
Кое е най-голямото съкровище, което ти си открила за себе си при правенето на филми?
Може би контактът с хората - това много ме зарежда. Понякога новините не са толкова добри, да, има много проблеми, но винаги прякото общуване е нещото, което е много важно в нашата професия. Естествено и от пътуванията. Не крия, че много ме вдъхновяват и децата. Те са толкова прями и могат с отговора си така да те изненадат - наистина съм имала ситуации, в които не знаеш как да реагираш на това, което ти казват. Харесвам това, защото са искрени.
Кой е най-скъпият ти спомен от детството?
Много са, защото аз имах много хубаво детство. Сигурно за днешните деца това ще прозвучи малко скучно, но аз израснах с децата от квартала - играехме на ръбче, на федербал, на народна топка, на едни игри, които сега като че ли много не се виждат по улиците и парковете. Правехме доста бели – организирахме се на групи и дразнихме по-възрастните в квартала.
Харесвам и тийнейджърските си години. Нашето поколение порасна, когато се случиха промените след 89-а. Това съвпадна с преместването ми от средното училище в гимназията. Този период на израстване, който се случи в обществото, ние го изживяхме и в личностното ни израстване.
Разкажи ни за семейството си...
Семейството ми е най-скъпото. Както за всеки един човек предполагам. Много се гордея с всички. Те са тези, които ми дават опора в трудните моменти, но и много ме критикуват. Това са ми най-върлите критици и аз много се вслушвам, защото те ме гледат като зрители, не като близък човек и за това техните оценки са важни за мен.
Бъдещите ви семейни планове включват ли деца?
Нормално е, да. Дай Боже това да се случи.
Коя е първата ти любов?
Ако погледнем по-философски, първата ми любов са книгите и историите. Наистина моите дядовци и баби много ми разказваха. Някога спираха тока, сега не се случва толкова често, но някога имаше едни дълги часове вечер, в които нямаше какво да правиш и по-възрастните започваха да разказват истории от тяхното детство или от техния живот. Може би и това ме запали за журналистиката. Ако трябва да отговоря иначе - първата ми любов е моят съпруг, с когото сме вече 14 години.
За какво нямаш време?
Пак за близките нямаме време. Прекарваме по-голямата си част от времето в телевизията, даже понякога с колегите се шегуваме „Ще отскоча за малко до вкъщи”. Но тук ни е второто семейство. Наистина ставаме не само приятели, а много добри приятели, ставаме семейство. Иначе нямам време. Това, което се дразня, е, че нямам време да науча още един език – италиански.
Конкуренцията пречи ли на приятелската атмосфера в работата?
Не мисля. Приятелството и работата са много различни и аз винаги съм ги разграничавала. Можем да бъдем много добри приятели и да си помагаме в трудни моменти, но това не трябва да ни влияе, когато работим. Още повече, че нашата професия е много авторска. Конкуренцията е нормално да я има.
Какво те зарежда?
Дишам дълбоко (смее се). Зарежда ме промяната. Обичам да съм в планината сред природата, където е много тихо. Макар че си давам сметка, че ако прекарам по-дълго време там, атмосферата на големия град ще ми липсва. Зареждам се от нови иде, от нови места, от пътувания.
Какво те амбицира в работата?
Да покажа нещо непоказвано и непознато. Обичам да се занимавам с теми, които не са толкова добре разисквани.Надявам се и на зрителите да им е любопитно и интересно.
С какво би насърчила бъдещите журналисти?
Бих ги посъветвала да не се отказват. Има моменти, в които си казваш: "Е, добре сега, затова ли беше?”. Да, затова! Винаги си струва. Дори фактът, че ти е било трудно и си преодолял тази трудност – това е много мотивиращо. И да не спират да бъдат любопитни – това е много важно за нашата професия. Да не спират да задават въпроси. Винаги съм казвала, че няма глупав въпрос. Човек трябва да бъде любопитен.
