Те нарушават ритъма на социалистическите улици и площади. Те излизат на открито, за да покажат, че българските младежи са свободни и трябва да бъдат чути. Те са пионерите на българската хип-хоп сцена, първите чудовища на българския рап.

“Това беше една моя мечта! Да имам такива дънки, такива очила, такова яке”, казва DJ Станчо.

„В началото на 90-те години по-лесно човек можеше да стане известен, по-лесно, отколкото сега“, посочва Владо.

Зрелият соц у нас. Саундтрак на живота на българина са изпълненията на Васко Кеца, гражданите уж спокойно си гледат напред. В Съветския съюз вече е започнала т.нар. Перестройка на Михаил Горбачов. Политическите свободи и частната инициатива започват своите плахи стъпки, но маршът на комунистическия строй не е затихнал.

„Това е все едно да ти кажа - живял си в един затвор. Да, там са те хранили сутрин, обед и вечер, давали са ти всичко и това  - ти от тоя затвор не си излизал. Не дай си боже да излезеш навънка, гледаш като изтребител. Гледаш нек'ви самолети, около тебе фърчат, некви метра“, коментира DJ Станчо.

Той е тийнейджър, когато се появява на сцената с брейк група „Динамик“ в средата на 80-те. Те са първите българи, които задвижват уличната културата у нас чрез танците. Гледат контрабандни видео касети, които нечий родител е донесъл след пътуване в чужбина. Именно по тези ъндърграунд канали започват да имитират малкото, което успеят да видят от западните брейкъри.

„Тази култура проповядваше вместо война - излезте и се състезавайте на дансинга. Който направи по-сложното движение, по-енергичното, по- в такт с музиката, той ще е победител. Няма нужда да се стреляте, да се убивате по улиците. На нас това ни харесваше като млади хора“, казва DJ Станчо.

 Ако американските брейкъри се развиват в „Бронкс“, момчетата от „Динамик“ започват пътя си от младежки дом „Лиляна Димитрова“ в София.

Скоро след като се събират - Петър Сомов, Веско Черния, Христо Джуров, Слънчака и DJ Станчо, "Динамик" тръгва по участия и абитуриентски балове. Така ги забелязват режисьорите от единствената тогава Българска телевизия и ги канят в своите програми. 

„Тяхната цел беше да си украсят шоуто с певец, балет и нещо ново. Какво е новото, което идва от запада и е разпознаваемо? Брейк денсът! Едни, дето се въртят на глави, правят флип-флаци, хеликоптери. Опитаха се да ни покажат някаква хореография тип балет, нещо такова. Някаква естетика, някакви синхронни движения, но ние го пречупихме с нашия брейк денс, с нашите счупени движения. И се получи!“, коментира DJ Станчо.

„На участия, на абитуриентски балове и т.н., певците взимаха по-големи хонорари, повече от танцьорите. Ние искахме да взимаме хонорар като певци“, допълва още той.

 За да станат танцьорите певци, трябва да имат и репертоар. Така, от желание за по-висок хонорар, DJ Станчо написва първия опит за хип-хоп у нас.

„Текстът ми беше: "Прибирам се вкъщи страшно изморен,/ хладилникът бе гръмнал, какво ли ще ядем? / Пусни касетофона, DJ, силно! Разпани кашона да играем диво!", казва изпълнителят.

„И к'во се случва. Мениджърът носи песента на комисия за текст, комисия за музика, комисия за аранжимент“, допълва още той.

Художествен ръководител или мениджър на "Динамик" тогава е Олег Михайлов, който се бори парчето да бъде одобрено. Все пак тогавашната издателска дейност, както всичко в страната, се контролира от Комунистическата партия. Творческият контрол са налаги т.нар. художествени съвети и комисии. Не може да запишеш и издадеш песен, да се появиш по радио или телевизия, без тяхното одобрение.

„Обади ми се мениджърът и каза: "Браво, парчето мина на всички тия комисии, леко промениха текста, но парчето мина!". Текстът ми беше променен на "Излизам от вкъщи с радост озарен, отново е неделя и това е моят ден!". Не може да се прибереш в Социалистическия строй и да си страшно изморен. Това се цензурира директно. Хладилникът е празен при Социализма? При Бай Тошо? Не може да бъде, не "мозе" да бъде… Там ти се налага, че всичко е розово. Хич не е малко променен да ти кажа. Тогава нямах против. Това да ти пуснат песен тогава е все едно си Майкъл Джексън“, разказва DJ Станчо.

Когато режимът се топи, хип-хопът изплува от домашните събирания и малко по малко залива улиците в страната.

Едно от първите места на открито, на които се чуват новите градски химни е подлезът на НДК. На събиранията тогава попада и Васил Николов по-известен като Васко Теслата - един от пионерите на рапа в България.

„Причината да сме в тоя подлез е, защото по времето на Комунизма, това беше единственото място, в което на стената имаше контакт, в който имаше ток и ние можехме да си включим микрофоните, усилвателите, колоните и да си правим парти. Музиката в тази държава основно беше естрада и фолклор, а това не беше нашата музика. Един мой съсед ми донесе една касетка и ми каза: "Тука има един нов стил музика, в който не говорят, а пеят.". И аз се чудя как така говорят, но чух“, коментира Васло Теслата.

 Васко Теслата заедно с МС Гинес и Александър създават първата група у нас, създадена за правене на хип-хоп песни - AVI MC.

“Основното, което искахме да променим, е душата на хората. Душата на хората по време на Комунизма се беше свила. Хората не бяха свикнали да слушат музика прави, не бяха свикнали да танцуват… Като падна Комунизма, никой не идва да ти каже, че от утре нещо е разрешено. Ти трябва сам да се сетиш дали може да си вдигаш ръцете, или не“, казва Васко Теслата.

Когато Берлинската стена е съборена, звездата от Партийния дом е свалена, а България не е Народна република, духът от бутилката е на свобода. Появява се и официално първата българска рап песен - "Проблеми" на AVI MC. Записват я сами, но решават, че трябва всички да разберат за тях.

„И аз тогава - на 16-17 години, взимам записа. Нищо и никого не познавам, но знам къде се намира Националното радио. Отивам долу на входа и си мисля, че като говоря с тоя на входа,  говоря с шефа на радиото. И казвам: "Ние сме група, записали сме песен в един стил, който се казва рап и понеже е вече демокрация не може да ни откажата да ни пуснете песента“, спомня си Васко Теслата.

И така тази лента отваря вратата за хип-хопа в национален ефир.

„Записахме я благодарение на Нова Генерация, в тяхното студио, цялата група свиреше в парчето, Митко Воев свиреше баса… Това е изрязано от първия ни плакат в зала Универсиада. Хората до такава степен не знаеха какво е рап и са ни записали като "Раб група"“, казва още той.

Неусетно, само 2-3 години след падането на режима, българските рап групи са факт.

Популярни и до днес са варненските пионери от "Гумени глави", сред които Мишо Шамара, DJ Диан Соло, 100 кила и много други. Те заедно пишат едни от най-знаковите рап хитове, които поколения пеят и познават.

Малко преди тях обаче, малко по- на юг от тях, в Бургас, се появява първото голямо рап крю у нас. Те са тийнейджърите от "Рап нация" с основни изпълнители Тафо, Владо и Геро.

"Рап нация" ще останат в историята като създателите на първия български рап албум "Оцеляват само силните". Издават го през 1992-ра година, след едно свое участие, когато в публиката са може би най-големите музикални разпространители тогава.

Порасналите момчета от "Рап нация" са пионери и в още едно отношение - издават българска рап плоча с т.нар. макси сингъл.

Годината е 1994-та, музикалната компания „Балкантон“ вече не съществува като издател, но фабриката за производство на плочи все още работи.

Първото голямо събиране на българската хип-хоп общност е кръстено "Чудовищата на българския рап" на албума, който Васко Теслата от AVI MC продуцира и издава преди това. Събитието пълни тогавашната зала „Фестивална“, на сцената се изявяват групи като „Ништо“, „Гумени глави“ и много други, белязали епохата на първите улични химни.

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/na-konci-1968-edna-dejstvitelna-istorija-da-protestirash-prez-socializma.html

Най-силните години на първата българска хип-хоп вълна са в периода 1995 - 1997. С Жан-Виденовата зима, условията за създаване на рап стават прекалено сурови. Пионерите малко по малко се отдръпват, за кратко сцената е заглушена, бизнесът у нас претърпява сривове и промени.

Въпреки трудностите рапът не спи. Световните течения дават нови посоки. Доайени като DJ Станчо и Теслата стават продуценти на младежи като „Ъпсурт“ и X-team. Именно пионерите са този гръб, който доказва, че щом има социални проблеми, има сцена и за българския рап.