Защо за едни и същи онколекарства Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща много различни цени. В някои случаи разликата е 28 пъти.
Въпросите възникнаха още преди 4 години, когато за първи път гръмна скандал с цената на лекарство, за което ви разказахме в bTV Репортерите. Днес проблемът е същият, мащабите са други.
Лекарствата, с които болниците лекуват онкоболни пациенти, не са включени в цените на клиничните пътеки. Здравната каса ги плаща на лечебните заведения отделно. На цените, на които те са ги купили. Но на не повече от държавно определен таван.
Болниците обаче купуват едно и също лекарство на много различни цени. В последния публичен отчет, който е за септември миналата година, установяваме 14, 15, дори 28 пъти разлики в цените, по които накрая касата плаща.
Болницата „Света Марина“ в Плевен през септември е отчела пред касата най-високата цена за лекарство на компанията „Гриндекс“ – 1349, 74 лв., или 14 пъти по-скъпо от Военномедицинската академия (ВМА) в София, която за същия продукт е отчела най-ниската цена – 95 лв.
„Постигнахме тази цена, тъй като имахме пациент, за който се нуждаехме спешно от вливането на този химиотерапевтик, като медикамента ни трябваше за следващия ден и по възможност по най-бързия начин, така че при нас водещо не беше цената, а скоростта на доставка“, обяснява доц. д-р Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „Света Марина“ в Плевен.
Проверка на отчет на болницата за месец по-рано обаче показва, че и тогава тя е купила това лекарство – за шестима пациенти. Цената е същата, с разлика от няколко стотинки.
„В момента болниците са поставени в следното положение – купуваме лекарството от дистрибутор, плащаме го, поставяме го на пациентите, след което очакваме държавата да ни го плати на парите, на които сме го закупили“, допълва д-р Малкодански.
Цената на производител се изчислява от държавата по специална формула, след което се регистрира. А търговците на едро, наричани още дистрибутори, имат право на максимум 10 лв. надценка. Но производители продават на търговци на цени много под регистрираните, казват самите те пред bTV. Така търговците придобиват лекарството на много по-ниска цена, а слагат надценката на високата, регистрирана цена, обясняват пък те. Така лекарствата стигат до болниците с фрапиращи в цените разлики.
Д-р Малкодански от болница „Света Марина“ напомня, че името на дистрибуторите, с които работят, е търговска тайна и лечебното заведение не може да ги обяви без тяхното съгласие.
От ВМА, където са отчели най-ниската цена на химиотерапевтика на „Гриндекс“, отказаха участие в предаването. В писмена позиция казват, че стриктно спазват Закона за обществените поръчки. А той задължава държавните и общински болници да провеждат такива, включително за онколекарствата. За частните болници обаче това не важи.
В отговор до bTV производителят „Грнидекс“ заявява, че ценообразуването се определя основно от търговците на едро и те не влияят върху ценовите им решения: „Възможно е да има някои разлики в цените между регионите, породени от фактори като размер на поръчаната партида, срок на годност, регулаторни изисквания, заявено време за доставка“.
Общинската болница „Свети Мина“ в Благоевград през септември е отчела най-ниската цена за лекарство на производителя „Сандоз“ – 74.52 лв. Най-високата за същия продукт е в частната болница „Сердика“ – 1147.43 лв., или 15 пъти по-скъпо.
От лечебното заведение „Сердика“ отказаха участие в предаването. Изпратиха позиция, в която казват, че нямат обяснение за разликите в цените. Допълват, че тяхната не надвишава държавно определения таван. И те също не назоваха търговецът на едро, от който купуват лекарството.
А в отговор до bTV производителят „Сандоз“ обясни, че има договор само с един търговец за България, без да го назовава. През цялата 2023 г- му е продавал продукта на една и съща цена. Уточнява, че тя е значително по-ниска от регистрираната.
„Търговецът на едро самостоятелно определя цената, на която да продаде закупените от „Сандоз“ продукти. Възможно е тези цени да са различни, в зависимост от уговорените между търговеца на едро и съответното лечебно заведение условия“, гласи позицията на компанията производител.
Примерите в предаването са от последния публикуван отчет на болниците, който представлява таблица с 16 000 реда. Сравнили сме най-ниската и най-високата цена на еднакви лекарства – произведени от една и съща фирма. Ако се сравняват цените на еднакви лекарства, но произведени от различни фирми, в класацията може да има размествания. От таблицата е видно и че не във всички случаи държавните и общински болници купуват по-евтино от частните.
„Видно е, че ако навсякъде се приложи конкурентно начало и обществена поръчка, то цените ще бъдат съвсем различни“, коментира Станимир Михайлов, управител на НЗОК.
Михайлов уточнява, че касата няма правомощия да проследява как е формирана цената. „При всички положения в момента това е законно“, допълва управителят на Здравната каса.
Всъщност, отчетите на болниците станаха публични преди 4 години, когато се завихри скандал с онколекарство със 7 пъти разлика в цената. Проверяваме каква е разликата сега. И установяваме, че същото лекарство, но на друг производител, достига 28 пъти разлика в цената.
Лекарството е на производителя „Тева“. През септември столичната онкоболница „Д-р Марин Мушмов“ отчита пред касата, че го е купила за 66,34 лв. А две частни болници – „Уни Хоспитал“ и „Дева Мария“ – на тавана от 1878,12 лв, или 28 пъти по-скъпо.
„На пръв поглед това звучи нереално, защото е твърде голяма, в десетки пъти разликата. Тук възникват въпросите доколко честно и етично е това“, коментира д-р Борислав Димитров, управител на СБАЛОЗ „Д-р Марин Мушмов“.
И в този случай общинската болница постига най-ниската цена чрез обществена поръчка.
Пред bTV производителят обясни, че го продава на търговците на едро на цена близка до най-ниската, отчетена от болниците, т.е. близка до 66,34 лв., което е много под регистрираната.
Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Тева“ обяснява защо регистрират лекарството на много по-висока цена от тази, на която го продават: „Защото нашата цена, регистрираната в България, е референтна за много други пазари. Ако регистрираме по-ниска цена, това ще се отрази на други европейски пазари“.
От двете частни болници, постигнали най-високата цена на лекарството от 1878.12 лв., отказаха участие в предаването. В писмена позиция от „Уни Хоспитал“ посочват , че са: „етична болница с висока репутация, която спазва стриктно нормативната рамка у нас“. А от лечебното заведение „Дева Мария“ обясняват, че имат собствена система за търгове и избор на доставчици. В случая е купила от „Дансон Трейдинг“. Същият търговец, който доставя лекарството и на общинската болница, но там за 66.34 лв.
Д-р Севдалин Минчев, управител на „Дансон Трейдинг“, признава, че маржът в различните цени, на които продават едно и също лекарство на болниците, остава в тяхната компания. „Законът не ни задължава да си ограничим печалбата“, напомня д-р Минчев.
От Асоциацията на търговците на едро с лекарства също отбелязват в становище до bTV, че в цените няма нищо нередно и към момента законодателството го позволява. Но определят примерите, дадени в предаването, като „неетични практики на някои, които хвърлят петно върху добрия имидж на всички“, коментира управителят на „Дансон Трейдинг“.
„Ако има съмнения относно морала в дадена търговска дейност, струва ми се че по-скоро трябва да прехвърлим тези съмнения върху закона и законодателя, които регулират тези процеси. Състезателите играят по правилата на състезанието“, коментира управителят на „Дансон Трейдинг“.
От 2018 г. година Европейската комисия (ЕК) води наказателна процедура срещу България за несъответствие на националния закон с европейските правила в областта на обществените поръчки. В тази връзка различни правителства оттогава правят изменения на ЗОП, както и безуспешни опити за изменение така че и частните болници да провеждат обществени поръчки.
В края на 2020 г., при третия кабинет на Бойко Борисов, финансовото министерство предлага поправка в Закона за обществените поръчки, с която и частните болници да провеждат такива.
В съобщение до медиите тогава Министерският съвет обявява, че поправката е одобрена. Но седмица по-късно, когато внася законопроекта в Народното събрание, текстът го няма. Защо е отпаднал не е ясно.
От ГЕРБ отказаха интервю за предаването, но отговориха писмено на въпросите ни с изключение на този за изчезналия текст.
През есента на 2023 г., Министерският съвет прави нов опит за поправка в Закона за обществените поръчки с цел частните болници да провеждат такива. При окончателното гласуване в пленарната зала обаче повечето депутатите от ГЕРБ-СДС и ДПС, всички от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ гласуват „против“. И предложението не е прието.
„Аз нямам обяснение как се стигна до там. В правна комисия той беше приет, включително с текстовете, които предвиждат частните болници да провеждат обществени поръчки. Логиката на европейския законодател е много ясна, защото повече от 50% от средствата постъпват от нашите здравни осигуровки, с които те се финансират“, коментира Васил Пандов, депутат от ПП-ДБ.
В писмената си позиция от ГЕРБ обясняват негативния си вот с обратното твърдение – че съгласно европейското законодателство частните болници не са публичноправни организации, поради което не попадат в обхвата на възложителите на обществени поръчки. Това тълкуване споделят и болничните организации, които представляват частните лечебни заведения.
От „Възраждане“ твърдят, че обществените поръчки не са панацея и няма да решат проблема. А от „Има такъв народ“ обясняват вота си с аргумента: „Частните болници трябва да провеждат обществени поръчки при покупка на лекарства само в частта, изплащана от касата, но не и в частта, която провежда лечение, незаплатено от държавата“. От БСП И ДПС не коментираха.
От ЕК заявиха, че анализират ситуацията и все още не са взели решение дали да затворят процедурата срещу България. От финансовото министерство възнамеряват отново да предложат поправката в Закона за обществените поръчки.
„За онколекарствата пътят е един – централизираният търг. Или това, което Българската болнична асоциация предлага от много време – онколекарствата да излязат от управлението на лечебните заведения. Лечебните заведения нямат никакво отношение към онколекарствата, те не печелят от тях“, казва Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация.
И сега Министерствота на здравеопазването има право и прави централизиран търг за тези лекарства, с цел цените от него да обвързват всички болници. Но в две последователни години той се обжалва от търговци на едро и се отменя. Което е и сред причините в момента болниците да отчитат лекарствата на толкова различни цени.
„При подготовката на бюджет на касата за тази година предложихме промени касата да провежда тези търгове с цел да организираме колкото се може по-скоро търг и съответно да спестим средства, които биха могли да отидат за други цели“, напомня управителят на НЗОК.
И това предложение обаче „катастрофира“ в Народното събрание. Първо лидерите на ГЕРБ и ПП обявиха, че са постигнали компромис – търговете да се подготвят съвместно от министерството и касата.В пленарната зала обаче от ГЕРБ предложиха компромисът да отпадне. ДПС ги подкрепиха. А останалите партии не участваха в гласуването.
В позицията си до bTV от ГЕРБ обясняват, че няма значение дали министерството или касата ще провежда търга, защото резултатът ще е същият. И допълват, че предложената поправка изземва функции на Министерския съвет, който създава централните органи за покупки.
В момента в парламента се обсъждат поредни предложения за промени – с тях се поставя втори таван на цените на онколекарствата. Той ще действа в ситуации като сегашната – когато няма цени от централен търг. Предложените формули за изчисление на новия таван са две – на ПП и на ГЕРБ. Окончателното гласуване предстои.
Анализ на Министерството на финансите, че касата би платила със 100 млн. лв. по-малко на година за онколекарства, ако всички болници купуваха на най-ниските цени. Сега обаче тя ги плаща и ако надвиши бюджета за тези медикаменти, иска производителите да ѝ върнат разликата.
Междувременно здравното министерство обяви, че възлага централизиран търг, чиито цени да важат за всички болници. Очаква се НЗОК и ДАНС да проверят образуването на цените по веригата и при кого наистина остава голямата печалба.
-
bTV Репортерите 12 мин.bTV Репортерите: Лекарство на всяка цена -
Лице в лице 3 мин.Дечо Дечев: Частните болници купуват по-скъпо лекарствата, защото имат свой дистрибутор -
Лице в лице 3 мин.Проф. Георги Михайлов: Проблемът с цените на лекарствата е в Закона за обществените поръчки -
България 3 мин.След сигнала на д-р Дечев: Връщат обществените поръчки за онколекарства в частните болници -
Тази сутрин 4 мин.Разследване на bTV: Може ли НЗОК да плаща 100 млн. лв. по-малко за онколекарства на година?
-
bTV Репортерите 12 мин.bTV Репортерите: Лекарство на всяка цена -
Лице в лице 3 мин.Дечо Дечев: Частните болници купуват по-скъпо лекарствата, защото имат свой дистрибутор -
Лице в лице 3 мин.Проф. Георги Михайлов: Проблемът с цените на лекарствата е в Закона за обществените поръчки -
България 3 мин.След сигнала на д-р Дечев: Връщат обществените поръчки за онколекарства в частните болници -
Тази сутрин 4 мин.Разследване на bTV: Може ли НЗОК да плаща 100 млн. лв. по-малко за онколекарства на година?
