Колко опасен може да е хуморът в българската преса? Какво знаем за карикатурите от социализма?

От освобождението досега те са част от пресата у нас. Те са остри, влияят на мисленето и провокират дебат. Те са българските карикатури.

Европейският парламент прие Закон за свободата на медиите

Красимир Илиев е изкуствовед и уредник на Софийската градска художествена галерия. Той изследва първите силни години на българската карикатура до началото на социализма у нас.

„Големият бум е през Първата световна война. Естествено, вестникът и списанието са единствените медии тогава“, разказва изкуствоведът Красимир Илиев, който е уредник на СГХГ.

Снимка: bTV

Наричат Александър Божинов баща на българската карикатура. Той е редактор на една от най-големите сцени за карикатура у нас – списание „Българан“, чийто конкурент по онова време и списанието „Барабан“.

Всеки четвърти журналист в България си налага автоцензура

„Това са две списания, които не воюват помежду си. Те са на една и съща писта. Пистата на войната и това противникът да бъде осмян“, категоричен е Красимир Илиев.

Карикатурите започват да стават опасни през 20-те години на XX век, когато започват гоненията срещу комунистическите издания. Най-известни от тогава са „Червен смях“ и списвания от Пейчо Господинов и Александър Добринов „Скорпион“.

Снимка: bTV

Карикатурите рисува Добринов, а текстовете пише Господинов. Заедно лежат в затвора заради тази карикатура, излязла малко преди атентата в църквата „Св. неделя“ от 16 април 1925 г., в който загива голяма част от елита на нацията. 

АЕЖ: Журналистите не бива да се оставят да бъдат мачкани от политиците

„Малко преди атентата в църквата „Св. Неделя“ излиза една карикатура, в която смъртта се е развихрила и в далечината се вижда един храм. И двама – Пейчо Господинов и Александър Добринов, са арестувани по подозрение, че са знаели за този атентат“, разказва Красимир Илиев.

През 30-те и 40-те години на XX век най-влиятелното хумористично издание е вестник „Щурец“. Негов автор е карикатуристът Райко Алексиев, който е председател на Съюза на българските художници. То е с тиражи от стотици хиляди бройки и е една от жертвите на Народния съд след 9 септември 1944 г.

България се изкачи от 112-о на 91-во място в класацията на „Репортери без граници“

„Той бива арестуван, бит, измъчван, пребиван в продължение на 20 дена. Той излиза полумъртъв от килиите“, твърди Красимир Илиев.

От този първи период на българската карикатура изскачат неподозирани тайни и колекционерски издания.

Снимка: bTV

„Илия Бежков, когото аз много харесвам казва: „Знаете ли какво е карикатурата? Тя за мен е опашката на кравата. Първо – гони мухите. Тя е нещо, което прикрива срамните места обаче върши някаква ефикасна дейност. Освен това е свързана с главния мозък, а не минава през корема. Когато минава през корема, тя се превръща в пропаганда“, обяснява философът и журналист Тони Николов.

„Това е стенвестникът на Централния софийски затвор. Авторът се казва Константин Каменов. Той получава шест години затвор за своите карикатури от Народния съд“, допълва Тони Николов.

„Тези стопкадри на българската свобода са важни. Те са неотменима част от българската култура, от българската съпротива за свободата, от голямата публицистика“, посочва още Тони Николов.

Това изображение на Илия Бешков показва началото на края на свободната карикатура у нас.

Свободата на медиите - в капан: България е на 112-о място по свобода на словото

От 1947 до смъртта на Сталин българската карикатура преживява известно затишие. През зрелия социализъм „Фокус“ и „Стършел“ са сред малкото сцените за шарж, които осмиват не политическата класа, а нравите на времето. Карикатури на Тодор Живков рисува художникът Тодор Цонев. Той обаче ги показва на бял свят чак след 1989 г.

Снимка: bTV

С падането на Тодор Живков пресата в България започва своя нов път. Вестниците стават арена на публичен интерес, в страниците на издания като „Демокрация“ и „Независимост“ се появяват първите свободни карикатури. Редом с ветераните като Доньо Донев и Георги Чаушов, застават и младото поколение карикатуристи, сред които е и Христо Комарницки, и Чавдар Николов.

Web Report 2021 очаква своите победители

„Имаше много вестници, имаше много места, на които можеше да се публикува карикатура. След 10 часа започва една обиколка из софийските редакции и ние постоянно се засичахме с колегите, носейки папки“, разказва Чавдар Николов.

„Бойко Борисов недоволстваше от карикатурите. Твърдеше, че ние всеки ден го рисуваме, а на запад премиерите я ги рисували веднъж в месеца, я не. А това, разбира се, не е истина“, отбелязва още Чавдар Николов.

„Репортери без граници“ с критика към опит за ограничаване на достъпа до информация в България

В най-новата ни история карикатурите станаха повод дори за масови убийства. Атентатът от 2015 г. в редакцията на френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо“ доказа, че карикатурите са един от най-острите бръсначи на свободата на словото. Днес иронизирането на ислямския фундаментализъм продължава да бъде спорна тема.

Великата диктатура на цензурата не може да победи шаржовете, сатирата, свободата. Карикатурата ще я има, докато има и хумористи, които ценят истината, които не позволяват на властта да си играе с обществото.