1870 г. - осем години преди Освобождението, хората от Лясковец поставят основите на своето читалище. Век и половина по-късно читалище "Напредък" още пази своя първи устав.

Площадът е бил с пръст, има коневръзи, за да може гражданите по онова време да си вържат конете и да посетят читалището и библиотеката за някаква дейност. Това е като едновремешния паркинг.

Голям пожар опустошава сградата, но хората на Лясковец я възраждат от пепелта. Няколко години по-късно ново бедствие изравнява със земята центъра на просветата и културата в Лясковец. През 1913 г. мощно земетресение нанася непоправими щети, но хората отново успяват да спасят книгите и да изградят от основи своето читалище – такова каквото е днес.

„Първите книги на библиотеката са основано от дарители. Така е създадена библиотеката през Възраждането. Чрез доброволчеството на лясковските будни граждани. Те са се стремели да има място, просветно огнище, да се образоват“, разказа Милена Маринова, която е библиотекар в читалището.

„То не е имало като сега, интернет и други забавления. Просто това е било едно място за развлечение, защото читалището е място, където трябва да събира хората. Като ги събира те се изграждат като общност, а винаги групата е по-силна от единия“, каза председателят на читалище „Напредък“ Васил Русев.

„Вижте сградата на читалище „Надежда“ във Велико Търново. Това е едно от най-старите читалища в страната. Обаче е известно на малцина, че всъщност в рамките на това читалище, за известен период от време в неговата сграда, в неговия салон заседават първите няколко обикновени Народни събрания и първите две Велики народни събрания. На фасадата на читалището, още в 80-те години на 19 век се появява един надпис, който по-късно се прехвърля и става един от символните надписи на държавата ни: Съединението прави силата“, разказа историкът проф. Венцислав Велев от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Всъщност се оказва, че българските читалища са без аналог в света. Ето защо през 2017 г. тези малки огнища на просветата, изкуството и забавлението, които може да видите в центъра на най-малкото ни село и най-големия ни град са записани в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на Юнеско.

„Мой колега преди години се опитваше да намери аналог за подобен тип инситуции, не къде да е, а дори в Латинска Америка“, каза Велев.

„Има, но там са общностни центрове. Може би, понеже и различните религиозни дружества, благотворителни дружества работят, малко приличат на нашите читалища, но точно в същия им вид няма. Последно си спомням, че разговарях на тази тема с колеги от Виена. Имат такъв тип структури, в които се канят различни възрастови групи“, добави той.

Днес, в цяла България читалищата са над 3200. За финансирането им всяка година държавата осигурява близо 100 млн. лв., показва анализ от ноември на Министерство на финансите. Парите се разпределят спрямо служителите в читалището. Препоръката на експертите в министерството е да се изготвят критерии, по които да се засича дейността на читалищата и според нея - да се дават парите.

Според данните, читалище "Отец Паисий-1936",  в столичния район „Слатина“, за 2023 г. е получило близо 50 000 лв. от държавата, за трима служители и един на половин ден. Сградата на читалището обаче тъне в разруха, а вратите му са заключени. Само на няколко метра от Гимназията по транспорт, настоятелството на читалището и общината така и не могат да се разберат какво да бъде бъдещето на библиотеката и някогашният център за кино и творчество на „Слатина“. 

В подземието обаче, въпреки влагата и мухъла, фолк – метъл банда "Балканджи" се събират за репетиции и записи.

„Ние неизменно сме част от читалището вече повече от 10 години. Дразним се разбира се, не ни е достатъчно уютно, защото колкото и ремонт да направиш със собствени средства в един момент влагата разваля всичко, не е лесно“, заяви Серафим Биндев.

„На територията на София имаме повече от 150 читалища“, каза Велев.

На този фон бюджетът на читалището в село Самоводене е едва 28 000 лв. годишно, а Бисерка Станчева е единственият негов служител на пълен работен ден.

„Изпълнявам функцията библиотекар, секретар - оправям документацията, проекти, кандидатстване по проекти, чистачка“, каза тя.

Доброволци ремонтират съблекалните за артистите, а с пари от проекти се обновява завесата на сцената.

Вече на 80 години животът на Стефана Халваджиева е неизменно свързан с читалището.

„Първите ми спомени за читалището са, още когато бях 13-годишна. Тогава започнах да си вземам книги, защото тогава вкъщи нямахме книги, дори нямахме радиоточка. После като станах на 15-16 години започнах да уча в техникума, през лятото тук се правеше вокална група, танцов състав, ръководеше се от самодейци и ние започнахме да участваме и така дойде любовта ми към читалището“, разказа тя.

Днес женският хор за обработен фолклор "Роден край" обикалят света, разказват за Самоводене и печелят награди.

„150 години читалище „Извор-1873“ работи активно. Винаги светлината на читалищното дело е крепяла самоводчани. Стъпил съм на читалищната сцена преди 60 години и преди всичко съм изпълнявал стихове“, добави Иван Александров.

С бюджет от 200 000 лв., читалището в малкия град привлича като топло огнище децата от района на Лясковец. Малки любители на народните инструменти от Горна и Долна Оряховица пътуват до него, за да се научат и може би да станат част от читалищния оркестър "Потомци".

Читалището събира под един покрив деца с различни интереси.

„Моите приятелки започнаха да идват тук да танцуват и реших и аз да пробвам. Това е най-хубавото нещо. Да танцувам, да съм заедно с приятелките си. Не е най-лесното нещо, много болка има, но когато обичаш нещо би направил всичко за него“, каза Йоана Петрова.

„Класическото изкуство учи децата на дисциплина, да бъдат екип. Това е хубаво ангажиране на свободното време, а за една млада дама е много важно да има хубава стойка. Ние имаме участия в концерти, в конкурси, във фестивали, международни фестивали. За децата това е голям стимул“, разказа ръководителят на балетната школа Валя Атанасова.

Награда след награда печелят и в читалищната школа за народни танци. И няма празник, който всички заедно да не отбелязват в читалището.