Кое е първото българско читалище – в Свищов или в Лом? Негласният спор тлее, но всички са единодушни, че ти са живи съкровища – на книгите, на изкуството и на културата.
„Сърдечно известяваме, следующото от Свищов писмо, което е явно, важно и похвално, че се е основало читалище“, чете от свитъка на „Цариградски вестник“ председателят на настоятелството на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Аврамови – 1856 г.“ Пламен Александров.
Идеята за читалище там прокарва още Раковски през 1853 г. „Най- сетне тази луда глава намира чудесна почва за идеите си, очарован е, че тук има хора съмишленици.", казва Александров. Читалището е учредено три години по-късно от учители и търговци.
800 дарени книги създават ядрото на библиотеката, а читалището започва да се занимава и с издаването на книги и учебници.
После създават театралната сцена. През 1904 г., по волята на Кирил Аврамов, дарил на общината 200 000 златни лева, първото българско народно читалище се сдобива със сегашната сграда и име. „Да бъде построено читалище и театър, което да носи името на Еленка и Кирил Аврамови. Това му е единственото условие и портретът му да виси в салона“, казва библиотекарят Веселина Спасова.
Първенството оспорва Лом. „Нашият най-силен аргумент всъщност е библиотеката“, казва Кристина Илиева от читалище „Постоянство“. Тази библиотека е открита през 1848 г., когато Кръстьо Пишурка идва в града за даскал – подрежда в класна стая лични книги и окачва табела „Читалище".
Осем години по-късно оживява и театралното изкуство, с „Многострадалната Геновева". За представлението съобщава „Цариградски вестник". Кристина Илиева обяснява: „Голямо предизвикателство за времето, тъй като декорите, костюмите, всичко е подготвено от даскала с добрата воля на ломското гражданство. Това е и началото на нашето читалище „Постоянство".
Днес читалището се намира в сграда, построена през 1909 г., има и театрална и балетна зала.
Когато и да е било началото му, от основаването му и до днес ломското читалище остава „уникум в цялата история на европейската култура" – така, както някога казва за него писателят Цветан Минков.