Българската азбука носи надежда

От Афганистан, раздиран от десетилетия на конфликти, насилие и смърт, всяка година си тръгват хиляди.

„След Сирия, това е една от страните с най - голяма, най-страшна най-тежка най-продължителна сложна хуманитарна и военна криза“, коментира Диана Радославова, съучредител на Фондация „Център за правна помощ Глас в България“.

Един от прогонените от насилието е Садат Есматуллах, 21-годишен днес, роден в Джелалабат. Преди 5 години, когато е на 16, Садат бяга и се превръща в едно от непридружените деца мигранти: Там не е добре, само това мога да ви кажа“. Оставя зад гърба си майка, сестра и брат.

„Бащата е убит от талибаните, бащата е бил учител. Талибаните искат да привличат млади мъже на своя страна и тогава дядото на Садат казва „Ти тръгваш и бягаш на Запад“, разказва историята на младия мъж Емилия Ковачева – управител на ЦСНТ към червения кръст в Пазарджик.

В Центъра от семеен тип на БЧК Садат среща Емилия, която днес нарича своя втора майка. По думите ѝ той много бързо е научил български език защото не е имало други настанени мигранти. Сега може спокойно да чете и пише.

Повече от 30 години доцент Галина Куртева преподава езика ни на чужденци: „Българският език е много труден език, това ви го казвам като дългогодишен преподавател по български език като чужд. Граматиката им е много трудна. Първоначално се измъчват с нашата азбука – кирилицата. Изобщо, това е една цяла вселена – изучаването на нов език, един нов прозорец който се отваря“.

Садат завършва средното си образование в Професионалната гимназия по промишлени технологии в Пазарджик. „Самият Садат като личност още в първия момент показа интерес към училището, към нас – и сякаш беше част от нас и много бързо се приспособи, но защото и ние му дадохме топлината, от която той се нуждаеше“, разказва директорът Лидия Панайотова.

Младият мъж вече 2 години  работи в строителен хипермаркет. „Той е винаги усмихнат и страшно позитивен. С оглед на всичко, което е преживял  - той просто е щастлив. Щастлив е да е тук, щастлив е да има дом, щастлив е да има работа и това се вижда по всяко време на лицето му“, казва неговият началник Стефан Мезов.

Садат очаква да получи статут на бежанец, за да остане в България. Мечтае да учи в университет и да стане преводач – на свой ред да помага на тези, които също като него търсят спасение и дом.