Немското училище в София е сред номинираните за годишната награда на германските училища. Всяка година в Германия отличават най-доброто учебно заведение, а тази година училището в София е единственото извън Федералната република сред избраните.
Час по химия в Немското училище в София. На групи осмокласниците трябва да установят какъв цвят е пламъкът, когато гори определено вещество - като медния сулфат например.
„Тази клечка я потапяме във водата и после в това прахообразно вещество и го поставяме над пламъка, за да видим в какъв цвят се оцветява. В случая е синьо-зелен“, обяснява ученик.
В този клас заедно учат български и германски гимназисти. Класовете са смесени в цялото училище. От 420 ученици 85% са българчета, а останалите са от 13 различни националности. Преподавателите са от България, Германия, Австрия и Полша.
Тази седмица жури от германски педагози наблюдава учебния процес. Училището е избрано сред 20-те най-добри за годишната награда на германските училища.
„Учениците говорят наистина отличен немски език и явно нещо работи изключително добре в областта на езиковото обучение и искахме да го установим по-отблизо“, казва Райка Вите, педагогически координатор в гимназия „Кронсхаген“, Германия.
Училището е необичайно не само заради преподаването на немски език. В час децата имат повече време за дебати и за самостоятелна работа вместо „домашни“ за вкъщи. Оценките са наобратно - шестицата е „слаб“, а единицата — „отличен“.
„Във всеки клас има много, много задачи, които трябва да се решат в екип“, казва Мария Ненкова от 8. клас.
„По история например първо четем някоя статия или от учебника. Учителят ни дава задачи. Ние се поинтересуваме повече, четем и после правим презентация“, разказва Екатерина Димитрова от 8. клас.
„Можем да се отпуснем и да казваме това, което мислим, а не да слагаме филтър в изказванията ни“, споделя Михаела Филипова от 10. клас.
Големият въпрос е какво прави едно училище добро.
„Със сигурност едно добро училище трябва да подготвя учениците за едно бъдеще, което не знаем как ще изглежда. Живеем във времена, които създават несигурност — както в Европа, така и по света. Как може да се постигне младите хора да напускат училище като уверени и подготвени личности въпреки тази глобална несигурност? Това е предизвикателството“, коментира Маркус Пипер, ръководител на департамента по въпросите на образованието, младежта и семейството към Сената в Берлин.
Ян пристига в България преди две години. Учил е на различни места в Европа, но казва, че тук е по-интересно. Харесва различните училищни проекти - много от тях са по програма „Еразъм“.
„Човек има възможност да види много от света и да натрупа разнообразни впечатления. Наистина е чудесно“, казва Ян.
„Пътуваме, запознаваме се с нови хора и това е част от обучението, което не е записано на хартия, но е много, много важно“, казва Михаела Филипова от 10. клас.
По-големите ученици помагат на по-малките — и в уроците, и в игрите. Така Михаела, която е дигитален посланик, обучава по-малките как да се пазят онлайн и да сърфират безопасно в интернет.
„Всичко това допринася за изграждане на една висока степен на самостоятелност сред децата и критично мислене, които подготвят за един успешен професионален път и в Европа, и в демократичния свят“, посочва Велимира Шиникова, преподавател.
За Ян сега е важно да научи и български език.
„Това ми помага да опозная България. Преди беше страна, която не познавах. Но с уроците се учи и много от българската култура и съм изненадан колко голямо културно разнообразие има в тази страна. Например видовете народни танци — ние нямаме такива в Германия. И за мен беше много интересно, когато за първи път ги видях“, казва Ян.
На въпрос дали е научил и хоро, той отговаря: „Не, за съжаление, още не“.
