Малка дива котка, обитаваща облачните гори на Боливия, беше идентифицирана като неизвестен досега вид. Това е първият случай от повече от век, в който нов съвременен вид котка е официално наименуван и описан.
Котката, наричана Tilcayo от местните общности, принадлежи към групата на тигровите котки, разпространени в голяма част от Южна Америка. Според изследователите тя е открита в пищните гори Юнгас в Боливия – планински район, където горите често са обвити в облаци и се характеризират с висока влажност.
Животното е дълго около 46 сантиметра и тежи приблизително 1,4 килограма, което го прави по-малко от средната домашна котка.
Учените са използвали генетични данни, за да потвърдят, че става дума за нов вид. Те са му дали научното наименование Leopardus tilcayo, запазвайки местното име.
„Козината му е светлокафява, а по тялото има розетки с неправилна форма“, казва Паола Ногалес-Аскарунс, изследовател на National Geographic и един от авторите на проучването, описващо новооткрития вид. Изследването беше публикувано в четвъртък в научното списание Current Biology.
Какво се знае за Leopardus tilcayo
Засега учените разполагат с малко информация за биологията и начина на живот на котката. Останки от дребни гризачи, открити в проби от изпражнения, подсказват, че те вероятно са част от храната ѝ. Данните от фотокапани пък показват, че животното може да е по-активно през нощта, посочва Ногалес-Аскарунс.
Тигровите котки са т.нар. криптични видове – организми, които трудно могат да бъдат разграничени един от друг само по външния им вид, обяснява еволюционният биолог Йонас Лескроарт от Университета на Антверпен в Белгия, който е един от водещите автори на изследването.
В миналото тигровите котки са били смятани за един-единствен вид, но генетични изследвания още преди десетилетия подсказват, че всъщност съществуват няколко различни вида.
„Информацията, с която разполагаме в момента, се ограничава до двата живи екземпляра, които изследвахме, и малък брой записи от фотокапани“, казва Лескроарт за новия вид.
Една от живите котки е 10-годишен мъжки екземпляр, който сега се намира в резервата за диви животни Senda Verde, след като преди това е бил отглеждан в дома на местно семейство.
„Различно животно“
Боливийската котка привлякла вниманието на учените, защото „характеристиките ѝ не съответстваха на описанията, повечето от които се основават на котки от Бразилия“, казва Ногалес-Аскарунс.
„Това ни накара да се запитаме: каква тигрова котка всъщност имаме в Боливия?“, допълва тя.
Екипът е анализирал ДНК от 38 котки, от които са взети проби в няколко държави в Южна Америка. Сред тях са били и осем музейни екземпляра. Проучването установява, че тигровите котки всъщност представляват пет генетично различни вида.
„Никога не сме очаквали тази боливийска тигрова котка да се окаже отделен вид и никой досега не я беше предлагал за определяне като различно животно – нито като подвид, нито по друг начин“, казва Лескроарт.
Генетичният анализ показва, че еволюционната линия на Tilcayo се е отделила от останалите тигрови котки преди около 1,4 милиона години.
„Колкото повече са разликите в тяхната ДНК, толкова по-дълъг според оценките ни е периодът, през който тези еволюционни линии са били физически разделени“, обяснява Лескроарт. По думите му подобна степен на разделение при котките обикновено се приема като разграничение на ниво отделен вид.
Открит е и нов подвид в Перу
Изследователският екип описва и нов подвид тигрова котка в перуанската част на Юнгас. Той получава името Leopardus tigrinus antisuyo в чест на Антисуйо – област от някогашната империя на инките, която е включвала територията, обитавана от животното.
Червеният списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), който проследява природозащитния статус на видовете, в момента разглежда тигровите котки като два „уязвими“ вида с намаляващи популации.
Изследователите са предоставили резултатите си на IUCN, чийто предстоящ преглед ще оцени петте еволюционни линии поотделно. Според Лескроарт това може да даде по-точна представа за рисковете пред тях, като видове като Tilcayo потенциално биха могли да бъдат определени като застрашени, когато бъдат оценени самостоятелно.
Облачните гори са под все по-силен натиск
Необходимостта от по-прецизна оценка е особено належаща в Юнгас – една от най-застрашените екосистеми в региона.
Според Ногалес-Аскарунс планинските гори са подложени на нарастващ натиск заради обезлесяването, разширяването на земеделските площи, пожарите, причинени от човешка дейност, и минното дело.
Възстановяването на засегнатите от пожари горски участъци, опазването на останалите естествени гори и поддържането на връзките между отделните местообитания са сред най-неотложните приоритети, допълва тя.
„Да покажем на широката общественост, че дори при толкова емблематична група като котките все още има нови видове, които предстои да бъдат открити, може да отправи важно послание“, казва Едуардо Ейзирик, еволюционен биолог от Папския католически университет на Рио Гранде до Сул в Бразилия и старши автор на изследването.
„По света има много неоткрити видове и те са изложени на риск да изчезнат, преди изобщо да успеем да ги открием“, допълва той.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
