Когато на никого не му пука за пясъка

След тримесечна офанзива в Западна Сахара Движението на туарегите за автономия на Азауад обяви независимостта на своята територия в северната част на Мали. Без международно признание и обречени на пълна изолация, сахарските номади са изправени пред невъзможна ситуация – да защитят правото си на независимост, когато никой освен тях не вярва в него.

Практически движението за автономия на Азауад (или Националното движение за свободата на Азауад, както го наричат неговите членове) съществува от десетилетия. Последните 20 години туарегите водят три граждански войни срещу режима в Мали, както и стотици набези срещу различните държави, които днес включва Азауад (наименованието, което дават номадите на региона на Западна Сахара) – Алжир, Нигер, Либия, Буркина Фасо и Мавритания. Последният им принос в регионалната политика е включването им на страната на верните на Муамар Кадафи по време на войната в Либия. Роля, за която бяха заплатени, изпълниха и се върнаха в Северно Мали след края на конфликта.

Защо Мали?

Карта на Мали и разположението на туарегите в Западна Сахара

От всички държави, които споделят територията на Западна Сахара, Мали винаги е била най-податливата от географска гледна точка за отцепване на част от територията й. Северната част на страната е разделена от южната посредством стеснение на територията, което позволи на туарегите и техните ислямистки съюзници, след като веднъж достигнаха тази точка, да обявят независима държава. Но и нещо повече. Мали съдържа в границите си най-голямата част от оригиналната територия на Азауад.

Френското влияние в Западна Африка

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Не една и две критики са отправяни през годините към Франция за практически безотговорното отношение към бившите си колонии в Западна Африка. Един от примерите за това отношение е официалното писмо, изпратено от името на старейшините на туарегите до властите в Париж през 1958, в което призовават Франция да вземе предвид тяхната национална идентичност и връзката им с региона на Азауад при отдаването на независимост на страните от Западна Африка.

През 1960 г. с решение на френското правителство основната част от региона e включена в границите на Мали. Отделни части влизат в състава на Нигер, Алжир, Либия, Буркина Фасо и Мавритания. Освен Азауад туарегите – около 5,7 млн. номади - смятат за своя родина цялата територия от няколко хиляди квадратни километра пустиня, което е всъщност Западна Сахара.

Азауад е различно място

Родина на туарегите и плацдарм на „Ал Кайда” името „Азауад” идва от берберското наименование на пресъхнала река, преминавала през териториите на Нигер, Мали и Алжир.

Снимка: БГНЕС - Историческият град Томбукту, част от световното културно наследство

Снимка: БГНЕС

През вековете регионът се е формирал като люлка на цивилизациите в Западна Африка.Всеки от един от трите големи града на Азауад на малийска територия – Томбукту, Кидал и Гао - са били в различен момент столици на империи, властвали над тази част от Африка между 14 и края на 19 век. Контролът над целия регион на Западна Африка е присъден на Франция с Берлинската конвенция от 1884 г., а Азауад е наричан последователно Френски Судан, Горен Сенегал, Среден Нигер, Сенегамбия и отново Френски Судан до 1960 г., когато става част от независимата република Мали.

Ислямисткото влияние

През последните две десетилетия Западна Сахара се превърна в един от основните плацдарми за подготовка на терористи. От алжирските ислямистки групировки през 1990-те до „Ал Кайда в Ислямския Магреб” от началото на ХХІ век насам – Западна Сахара и по-специално Азауад, са едно от малкото „гостоприемни” места за радикалните ислямисти. Откакто граничната зона между Пакистан и Афганистан – Вазиристан се превърна в официалното бойно поле между талибаните и НАТО, голяма част от „кандидат-муджахедините” на „Ал Кайда” се подготвят в тренировъчни лагери в Сахара, откъдето се насочват към бойните полета в Сомалия, Йемен, или Судан. Западна Сахара е използвана за тренировъчен център и от други радикални групировки като палестинската „Хамас” или ливанската „Хизбулла”, които отдавна отбягват зоркия поглед на израелските служби сред дюните на Азауад.

Необходими съюзници и врагове на целия свят

За радикалните ислямисти по света туарегите са братя по оръжие и необходими съюзници. Независимо дали е от арабски или африкански произход, каузата на туарегите-мюсюлмани, е близка до всеки религиозен фанатик, който търси убежище и подслон в Сахара. Офанзивата срещу малийската армия от последните месеци се водеше от обединени сили на туарегите и свързаната с „Ал Кайда” групировка „Ансар Дине”. След преврата в Бамако от 22 март единният фронт на туарегите и ислямистите нямаше никаква реална опозиция насреща си. Въпреки това международни наблюдатели базирани в Мали, съобщават от няколко дни, че в щурмовете срещу градовете Томбукту, Гао и Кидал са участвали и различни по-малки радикални формирования, базирани в Азауад.

Снимка: БГНЕС

Оттук идват основните притеснения свързани с нестабилната ситуация в Мали. Възможното съществуване на държава на таурегите, която да се използва като постоянен плацдарм на радикалните ислямисти - като Афганистан по време на управлението на талибаните – е неприемлив за никого вариант.

Икономическата общност на държавите от Западна Африка, която включва всички страни-съседи на Мали, вече обяви готовността си да изпрати мироопазващ контингент от около 3 000 военнослужещи, които да помогнат за възстановяване на конституционния ред в страната. Призив за възстановяване на демократичната власт в Мали отправи в своя резолюция и Съветът за сигурност на ООН. Водачът на военната хунта, която на 22 март свали от власт малийския президент на основание, че армията не разполага с необходимите средства да се справи с офанзивата на туарегите, капитан Амаду Саного поиска от международната общност да изпрати военен контингент в Северно Мали, за да потуши бунта.

***

В декларацията си за независимост от 6 април 2012 г. туарегите обявиха създаването на независима държава Азауад, която възнамерява да съблюдава всички международни правила и да изгради трайно необходимите условия за мир на нейна територия. Само че, никой освен тях не вярва в това.