Последни новини

Красимир Вълчев: През миналата учебна година 114 от близо 170 учебни дни Александър не е бил на училище

Красимир Вълчев: През миналата учебна година 114 от близо 170 учебни дни Александър не е бил на училище

ЧСУ "Космос": Имаме молба от родителите на Александър от 30 януари той да бъде отписан от училището

ЧСУ "Космос": Имаме молба от родителите на Александър от 30 януари той да бъде отписан от училището

Атанас Запрянов на срещата на НАТО в Брюксел: България ускорява модернизацията на армията и увеличава разходите за отбрана

Два американски военни кораба се сблъскаха край Южна Америка

Съдът отхвърли молбата на Би Би Си за спиране на разкриването на информация по дело на Тръмп за 10 млрд. долара

75% смъртност: Индийска медицинска сестра, заразена с вируса Нипа, почина

Военна тайна срещу 150 000 долара: Обвиниха двама израелци в злоупотреба с класифицирани данни

Белгийската полиция нахлу в офиси на Европейската комисия, разследват злоупотреби с недвижими имоти

Жълт код за интензивни валежи в 10 области в петък

Максим Ландо: Не се тревожа от контрастите, прегръщам ги

Равносметката 2019: 50 години след кацането на Луната – време за завръщане?

Интересът към естествения ни спътник се връща и всички големи космически агнеции подготвят мисии дотам

През 2019 г. светът отбеляза 50 години от кацането на човек на Луната. На 20 юли 1969 г. година първите стъпки на Нийл Армстронг върху лунната повърхност се превръщат в едно от най-великите постижения на човечеството на XX век.

Външната бордова камера предава директен образ до контролния център на Земята, а човечеството съпреживява подвига по радиото.

16 юли 1969 г. Американската совалка „Аполо 11" излита в космоса. Четири дни по-късно Нийл Армстронг стъпва на Луната.

„Една малка човешка стъпка, един голям скок за човечеството."  Тези негови думи ще се превърнат в девиз на човешкото стремление към откриването на космоса.

19 минути по-късно следите си оставя и Бъз Олдрин.

„Когато погледнахме към хоризонта, думата, която ми дойде да опиша ситуацията, бе „величествена пустош", разказва Олдрин.

Мисията преди половин век наблюдават милиард души. А повече от 400 хиляди участват в подготовката ѝ тогава.

„В продължение на 50 години няма прогрес. Трябва да се засрамим, че все още не можем да направим нещо по-добро”, казва Олдрин.

Късче от лунната повърхност се пази и у нас. България е една от малкото страни, която разполага с проби от Луната, взети и от двете държави – Съветският съюз и Съединените щати. Те са изложени във витрина, на самия вход на Националния природонаучен музей.

Пробата, дарена от Съединените щати, е част от последната мисия на хора до Луната „Аполо 17". На борда е пътувал и българкият флаг.

Интересът към естествения ни спътник се връща и всички големи космически агнеции подготвят мисии дотам.

„От една страна на Луната и на лунната орбита се гледа като възможна междинна база за бъдещи полети към Марс. А от друга страна Луната би била едно много хубаво място за астрономически наблюдения, тъй като там няма атмосфера.  Там могат да се направят укрития в лавовите тунели за хората, които ще работят и живеят на Марс”, смята  проф. Йорданка Семкова от Институт за космически изследвания и технологии.

Досега на Луната са стъпили 12 души.

  • Равносметката 2019: В края на годината Бойко Борисов смени социалния министър
  • Равносметката 2019: Димитър Маринов развя българското знаме на наградите "Оскар"
  • Равносметката 2019: Целувката на Кобрата
  • Равносметката 2019: Медали, върхови постижения и признание за българските спортисти
  • Равносметката 2019: Скандалите в БФС
  • Равносметката 2019: Истерията „социалните ще ни вземат децата”
  • Равносметката 2019: Зараза, протести и напрежение заради чумата по свинете
  • Равносметката 2019: Предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман
  • Равносметката 2019: Местните избори
  • Равносметката 2019: Шпионските скандали в България

Най-четени
Най-нови