В началото на октомври слухове, че държавата ще отнема деца, предизвикаха паника сред родителите и изпразниха училища в Сливен.
Реален проблем ли е това или организирана дезинформация с конкретна цел? Институциите не оценяват еднозначно психозата.
Страхът започна да пълзи първо в социалните мрежи, после се настани в домовете на стотици български семейства. От уста на уста стигна до там, че опразни училища в няколко града.
Страхът – от един слух. Източникът – Неизвестен . Причината – Проектът за националната стратегия за детето.
Срещу стратегията застават религиозни застъпници.
„Нямаме за какво да се чувстваме виновни, само защото излязохме на едно мирно шествие и пуснахме песничката „Детство мое”, казва Жана Георгиева от Национално женско движение „Естир”.
Подкрепени са и от участници в местните избори, както и популярни личности.
Според специалисти, това са фалшиви новини, често създадени от полуистини, които си играят със страховете на хората.
„Подобен тип дезинформационни кампании и истерии разчитат на това, че никой не чете. Никой не си прави труда да изяде цялата ябълка, когато може да изконсумира една семка от нея и да смята, че знае всичко”, смята Ирина Недева, председател на Асоциация на европейските журналисти-България.
Докато властите разследват, културологът проф. Ивайло Дичев определя събитията като пропаганда, която се ползва отдавна и действа по определени правила.
„Източникът трябва да е скрит. Трябва да има някаква тайна, да не е ясно кой пуска това нещо. Получавате го от някой свой приятел, който ви го препраща”, коментира Дичев.
Чрез социалните мрежи всеки може да стане проводник на пропагандата. Истерия не е случайна. И има своята цел.
„Целят дестабилизиране на доверието в институциите, може да имат краткосрочни политически ефекти”, смята Ирина Недева.
Който и да спечели за кратко, дългосрочният губещ е цялото ни общество.