Лечебната сила на конете! Необходимост и спасение за толкова много деца със специални потребности и увреждания по целия свят. Уви, у нас, чудото, което тези благородни животни даряват на всяко човешко същество, до което се докоснат, все още се подценява. И подминава с лека ръка, а също и с известна доза презрение.
Тя се казва Ваня Тодорова и има нещо много повече от това: душа, която близо десетилетие ѝ дава кураж, но и вяра, че нейната мисия си струва.
„Средствата, които са необходими за оцеляване на "Ахил", са на стойност 313 хил. лв. Нямаме тези пари.“
Изправени пред заплахата да останат без любимите си коне и без кратките мигове, в които виждат своите деца щастливи, и родители, и близки приятели на центъра се обединяват в кампанията „Да спасим конна база Ахил“.
„Няма как да се преместим на друго място, защото трябва да изградим всичко отначало“, категорична е Ваня Тодорова.
Ако се стигне до затварянето на базата, това значи, че децата, на които Ваня помага със своите коне, могат да пропуснат цяла година терапии.
„Това е убийствено. Това би ги върнало назад и напредъкът, който сме постигнали дотук, ще бъде изгубен“, неутешима е Ваня, която все пак таи надежда, че ще стигне до споразумение със собствениците на
имота.
„Не става въпрос за мой личен проблем. Тук говорим за съдбата на десетки семейства, за техните деца, които са силно привързани към конете и които получават шанс да живеят по-пълноценен живот именно чрез терапиите с конете“, казва тя.
Ваня Тодорова създава конна база „Ахил“ преди 9 години. За това време тя работи с над 50 деца, които подобряват качеството си на живот драстично.
От филолог и преводач, тази жена посвещава себе си на мисията да носи надежда на родители, чиито деца не са напълно приети в обществото, и да им дава чиста, безусловна обич, без да търси нищо в замяна:
„В началото самата аз бях нервна и неспокойна в контактите си с тези деца, но постепенно любовта ми даде увереност, че заедно можем да се справим с всичко.“
Конната база се намира само на няколко километра от София. Тя ни привлече с тишината и спокойствието на Витоша, както и с атмосферата, която те откъсва от хаоса на големия град.
Не успяхме да се срещнем и да прегърнем Сузи, Негра, Борил, Вая, Перла, Рони, Вики, Акси и Хари, които се подготвяха за общуването си с децата в друга база, но си обещахме, че ще се върнем, когато дойде пролетта, когато гората се раззелени и се събуди за нов живот…когато и надеждата на много майки изпълни това чудно място в планината.
Докато слушах разказа на Ваня, просто си представях каква сила има всяко едно същество, което отива при нея, какъв пример е то за всички нас, особено когато търсим воля за промяна.
Като се замислим, много истории за доброто започват уж случайно, сякаш не са предопределени. Съдбата обаче не действа по този начин, нали?
В началото конна база „Ахил“ е била стандартна и е предлагала основно обучения по езда, но с течение на времето Ваня започва да се вълнува от терапевтичните методи, които имат конете при децата с нарушения и дефицити.
„Някога теренът, на който построихме базата, беше стръмен, обрасъл и неприветлив, но вече е магия“, разказва тя.
Емоционалната връзка с конете е много силна и то не само при деца със специални потребности, а при всички хора. Те са много специални животни.
„Конете са изключително социални. Те обичат да са в компания, да провокират. Тези живи същества показват емоции. Ако хиперактивно дете навлезе прекалено в личното им пространство, те реагират, което е безценен урок за поставяне на граници“, обяснява терапевтът.
„В базата идват деца с аутизъм, със синдром на Даун, с детска церебрална парализа, с поведенчески и сензорни дефицити, с депресивни състояния“, пояснява Ваня.
Сред редовните посетители е и 14-годишната Ивон, която е с умствена изостаналост. Баща й Борис я води два пъти в седмицата. За нея, както и за останалите деца срещата с конете е щастие, но и напредък за цялостното им развитие.
„Терапията с коне е комплексна – тя използва движението на коня, което е триизмерно. То е ритмично и се предава върху тялото на човека – невромускулните импулси имат страхотно влияние върху двигателния апарат“, обяснява ни терапевтът.
Импулсите стигат до увредени центрове в мозъка и ако нарушението не може да бъде възстановено, то поне може да бъде подобрено.
„Мозъкът ни е изключително интелигентен и знае как да други зони да поемат функцията и да компенсират“, казва Ваня.
Конете действат върху физиката, емоционалното състояние и сензориката при децата, което подобрява качеството им на живот. Ефектите се пренасят в семейството, а от там и в по-широкия кръг, който включва детска градина, училище и среда.
„Това не значи, че методът е единствен. Децата се нуждаят от всякакви специалисти в процеса, но всички имаме една цел – те да бъдат добре“, категорична е Ваня.
Терапията с коне се върши от екип, който е обучен на всички специфики. Това не е стандартна езда, не е забавление, макар че детето се забавлява и по един приятен за него начин получава помощ.
„Работата е индивидуална, но винаги започваме със силните страни на детето. Следим всяка стъпка и напредък“, казва Ваня и допълва нещо важно - съвременната медицина насърчава такава терапия в цял свят, у нас все още не е така.
„Работата за тях е по-трудна дори, отколкото за нас, специалистите, тъй като конете понасят натоварването на енергийно ниво“, пояснява Ваня.
Какво ѝ носи лично на нея общуването с конете?
Отговорът идва светкавично: Правят душата ми по-богата!
Тръгваме си с усещането, че и ние сме по-богати. В душите си. Всяка среща с човек, който не се уморява да стои с протегната ръка, с човек, който не се уморява да се наведе, за да изправи някой, който е паднал, е
богатство. Богатство за цял живот.
Конна база „Ахил“ заслужава да живее. В името на десетките деца, които, макар и няколко пъти в седмицата, имат друг живот и имат право да бъдат щастливи. Поне за миг. Поне за час.
































