Премиерът Румен Радев обяви, че България и Гърция са постигнали споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил. Те ще бъдат официално предадени на българската държава на 3 октомври в Солун.
През 2014 година беше учреден инициативен комитет „Да си върнем цар Самуил“. Пред bTV тогава един от членовете му проф. Николай Овчаров обясни, че за съжаление след откритието костите на българския цар са съхранявани в мазе в Солун.
„Това е един от най-големите християнски царе на Средновековието. Той трябва да намери своя покой. Това е практиката при археолозите е така – когато се получат костите, да се погребат“, каза проф. Овчаров.
Разкопките са на гръцкия учен Николаос Муцопулос. През 1969 г. рой разкрива на остров Свети Ахил, който е свързан с цар Самуил.
„Базиликата е построена от него. Наблизо е село Герман, с една църква, пак от Средновековието, в която е намерен надпис, свързан с фамилията на Самуил - на Комитопулите. Така че в това отношение нямаше съмнение, че се касае за паметник, манастир най-вероятно, който е свързан със Самуил“, уточни проф. Овчаров:
„И в един от ъглите на църквата се виждат няколко погребения. Едното от тях е на Самуил. Другото е спорно - може би на неговия син Гаврил Радомир, пак български цар. Има и други от фамилията. Естествено, гърците замълчават за това нещо, но самият Муцопулос не мълчи - напротив. Той навсякъде казва, че това е цар Самуил. Абсолютно категорично. Книгата му е издадена в България, а не в Гърция“.
Темата за костите на цар Самуил е обсъждана от Инициативния комитет „Да си върнем цар Самуил“ и членовете на Комисията по културата в Народното събрание през 2015 година.
Базиликата е построена от цар Самуил, като това твърдят византийски източници, хронисти и историци, казва тогава проф. Божидар Димитров.
Саркофазите са открити в десния кораб на църквата, където обикновено и днес се погребват ктиторите, хората, дали пари за църквата. За тази църква знаем, че е построена от Самуил с негови средства, допълва проф. Димитров:
„Един от скелетите, за щастие най-добре запазеният, има счупване на левия лакът, зараснал накриво. Пак от византийски източници знаем, че цар Самуил е бил тежко ранен в битката при Сперхей в 996 г., счупена му е била ръката точно в лакътят и е зараснала накриво. Според гръцките автори е бил сакат до края на живота си. Това даде основание, тъй като липсва надгробен надпис и някакви други данни. Самуил е бил християнин, а християните се погребват без гробни дарове, по които да съдим за ранга на погребания. Въпреки това от мястото в църквата и от счупения лакът проф. Муцопулос заключи и в научната си публикация заяви, че това е българският цар Самуил“.
„Цар Самуил беше прибран в Солунския византийски музей и до ден-днешен е там, костите на този велик български владетел са в една тенекия“, коментира проф. Димитров.
В комисията в Народното събрание той разказва за преговорите, които са водени между България и Гърция:
„От няколко години започнаха усилия за даването от гръцка страна на костите на цар Самуил на България с оглед да ги погребем тържествено, първо, защото той е християнин и се нуждае от християнско погребение, тоест в земята, а не да стои в една тенекиена тава като експонат. И второ, защото подобно на всички народи ние трябва да уважаваме своите владетели. Знаете, че всеки народ уважава владетелите си, старае се да им събере костите, обикновено в една църква, англичаните в Уестминстърското абатство, руснаците в Петербург, англичаните проглушиха света преди няколко седмици, че са намерили костите на Ричард Трети, турците атакуваха с военна част мавзолей на един от своите първи владетели само преди няколко месеца – според мен с пълно право – за да вземат тялото, тъй като се страхуваха, че или джихадистите, или сирийските войски ще го унищожат.
Нормално е искането на българите цар Самуил да бъде погребан на родна земя. Но естествено имайте предвид, че гърците не са длъжни да ни ги дадат току така. Откритието е направено на тяхна територия, има си инвентарен номер находката и тя е част от Главната книга, както казваме ние, на Византийския музей в Солун. В такива случаи се водят преговори, те се водят дискретно обикновено. Аз понеже не знаех доколко нещата, които съм водил, тъй като аз съм член на екипа, който е водил преговори, не знаех доколко е държавна тайна, минути преди да вляза звъннах на главния преговарящ посланика ни в Рим господин Марин Райков, той каза, че мога да му спомена и името и някои подробности. Така че поне журналистите ще чуят неща, които не са чували досега, но на представителя на Министерството на външните работи вероятно са известни.
Има един нерешен проблем или гърците смятат че е проблем, защото нито от международноправна гледна точка, нито от някаква друга гледна точка е проблем за България. Но гърците смятат, че има проблем и искат да решим едновременно двата проблема. Поне това знам от разговорите. Имайте предвид, че аз не съм участвал във всички разговори, само там, където имам компетентност. Но по този проблем имам пълна, стопроцентова компетентност и ще ви кажа кога и как съм участвал.
Има една такава история. През 1917 г. моят предшественик на стола на (тогава наричан) Народен музей Богдан Филов е формирал след писма и разговори с ген. Жеков, командващ действащата армия в Македония, това е по време на Първата световна война, че много паметници на културата загиват в резултат на военните действия. Такъв бил неговият спомен от току-що изминалите балкански войни. За да не се повтаря това нещо, той предлага един отряд от български учени, разузнавателен отряд, да проучи всички църкви, манастири, частни музейни сбирки и въобще каквото има старинно и е движимо в зоните, където се водят бойните действия, това са Егейска и Вардарска Македония, и да бъдат прибрани ценностите и изпратени в София. Отрядът си свършва добре работата и изпраща стотици, дори хиляди бих казал, ценности от Вардарска и Егейска Македония в България, в сградата на днешния Археологически музей, която тогава е била Народен музей преди да се разлюспи на национална художествена галерия и т.н. И какво става? Те са били засекретени по една проста причина. След една година България губи Първата световна война и чрез Ньойския договор, клауза 126, ни повеляват да върнем тези съкровища на Кралство Гърция и Сърбохърватско-словенското кралство – така се е казвала Югославия.
Ние сме върнали някъде стотина неща на Гърция и повече нищо не сме връщали. Тази клауза за наше щастие е репарационна клауза. Това означава, че тя има срок на действие, срокът й на действие е пет години, до 1923 година. Ако двете заинтересувани страни не протестират и не поискат изпълнението на клаузата в рамките на две години, то тогава ценностите стават пълноправна наша държавна собственост. Нито Гърция, нито Югославия са протестирали, вероятно ангажирани от многобройни други проблеми, които имат в този момент – Гърция претърпя поражение при Анкара от турските войски, в Югославия започват сърбо-хърватските караници. И така ценностите от 1925 г. стават наши. Някои дори са публикувани от Богдан Филов – Требенишкото съкровище например от Охрид. Но като цяло секретният статут на фонда се запазва до 1992 г., когато моя милост с разрешението на министър Елка Константинова го разсекретих. И след съответна консервация и реставрацията на ценностите изложих част от него в Националния исторически музей.
В същото време стана известно, че ръкописите от тази сбирка са в Центъра за византийско-славянски проучвания „Иван Дуйчев” – структура на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Накратко разговорите са се водили по следната дилема. Гърците, знаейки добре, че нямат никакви международноправни аргументи да си искат ценностите обратно – искат ги, но ги искат отделни патриотични ефории, фондации и т.н., на държавно равнище Гърция никога не ги е искала, освен в случая, когато се водят тихи секретни преговори. Република Гърция иска да й върнем всички ценности срещу костите на цар Самуил. Особено много държат на четиристотинте ръкописа в центъра „Иван Дуйчев”. Прави са, те са на гръцки език.
Какво мога да кажа по въпроса? Не знам защо държат много на ценностите в един от манастирите – от манастира „Косиница”, който се намира близо до Драма – „Света Богородица Косиница”. Дори и името му показва, че това е старобългарски манастир, макар че гърците го наричат „Икосифиниса”, нарочно. На гръцки това означава 20 или 40 палми. Там естествено няма кьорава палма, защото е в предпланините на Родопите и такива „животни” не виреят по този край. В манастира, във всички древни документи, включително и по тази църковна утвар, която имаме, си пише „Косиница”. Но това е друга тема.
Аз съм готов да им ги предоставя, вероятно ще убедя и моя министър. Дори правих за гръцката делегация, която идва два-три месеца преди 6 октомври, датата на смъртта на Самуил, когато се надявахме да получим костите му, да ги види. Уж бяха кандисали на тези 32 златни и сребърни църковни утвара да ги размерят срещу цар Самуил, защото мисля, че по едно време им казахме: взимайте това, защото иначе нищо няма да получите. А след 6 октомври не се и надявайте, че преговорите ще продължат. И не стана нищо. Гръцките ми колеги, които бяха в този екип, бяха възхитени от тези златни и сребърни неща, усещах ги, че искат да стане размяната, но очевидно зависи от по-високо ниво – гръцката държава. Казано честно, и аз ако видя костите на един гръцки император и тези 32 златни и сребърни съда, дори за половината бих ги разменил. Но гръцките държавни власти на по-високо ниво, не знам на колко високо, мисля че Министерството на културата, а може би министър-председателят и правителството не са съгласни.
В момента преговорите, Марин Райков ми каза преди половин час, че ще продължат. Аз от своя страна също предприех един самостоятелен демарш. Бях на рождения ден на Вселенския патриарх на 25 април, Вселенският патриарх се води мой приятел и съученик от Ватикана. Той се заинтересува от светите мощи, които открихме в музея преди два месеца на четири гръцки светци, сигурно си спомняте от медиите.
В един от тези все още нереставрирани църковни утвари открихме мощите на четирима светци. Знам, че светците не само в Гърция, но и в Русия, и в други православни и католически страни, са на първо място като ценност. Казах му да ми лобира пред гръцкото правителство да ги разменим за костите на един обикновен човек, цар Самуил не е светец от гледна точка на Православната църква, което е нейна грешка между другото, можеше да го обяви, но засега не го е направила.
Но той каза: ще лобирам естествено, но това правителство са комунисти сега. Те дори не се заклеха пред Евангелието като встъпваха в длъжност, не знам дали ще имам успех. Беше скептик.
Това е накратко, което знам. Ако представителите на Министерството на външните работи знаят от Марин Райков повече, но най-добре е да поканите самия Марин Райков, за да изложи подробности. Аз знам отделни епизоди, в които съм участвал в разговорите, но те не са всичко.
Ако искате да чуете моето мнение за това какво трябва да се направи, не е ставало и дума да даваме ръкописите. Тоест там категорично казахме „не”.
Връщането на ръкописите, защото съм чел и такива неща в медиите: дай да им ги даваме тези гръцки парцали. Оставете, че ще ликвидираме центъра „Дуйчев”, защото той беше създаден именно за да представи на световната научна общност тези ръкописи.
Това беше едно от исканията на гърците. Който е чел книгата ми „За кожата на едно ченге”, където е досието ми, ще види, че точно това искаха. Аз бях първият, който започна преговори, и ние го направихме – изкарахме ги от секретност, показахме ги в този център, учени от цял свят идват, четат.
Това че са на гръцки език не означава, че са на гръцката култура само. Гръцкият език е бил интернационален език в тази епоха, особено в православието. Както сега е английският език в междудържавни, междуфирмени и пр. общувания.
Ние имаме потресаващи книги от тази сбирка. Например сещам се за една от манастира в Серес, която е изцяло на гръцки език и завършва така: „Аз, Драган, писах по време на царуването на нашия цар Иван-Александър.” Границата на България при Иван-Александър, през цялото му царуване, е на 500 километра от Серес. Но човекът се чувства българин и датира книгата по българския цар, а не по византийския император.
Така че нека да не чувам невежи приказки, особено по медиите, че гръцки ръкописи за какво ни са, дай да им ги дадем. И българи са писали тези ръкописи.
Още повече, че и сега ако отидете в Драма, ще чуете основно българска реч, дали ще са българи християни или българи мюсюлмани, няма никакво значение. По-зле е по отношение на българския език само от Ксанти. В Ксанти може да чуете само български език, никакъв друг“, казва Божидар Димитров.
Управлението на Цар Самуил
Цар Самуил е български владетел от края на X и началото на XI век, управлявал като цар през 997–1014 г. Той е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.
Управлението му е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя.
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
Самуил е син на комит Никола, високопоставен управител на българските земи през X век.
В условията на тежка политическа и военна криза Самуил постепенно се превръща във водещата фигура на българската държава. Неговата епоха е белязана от десетилетия военни сблъсъци с Византия и император Василий II.
За Самуил свидетелстват и запазени средновековни паметници. Сред най-важните е Самуиловият надпис от 993 г., поставен в памет на неговите родители Никола и Рипсимия и брат му Давид.
През 1014 г. армията на Самуил претърпява тежко поражение в битката при Ключ (Беласица). Голям брой пленени български войници са ослепени. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г.
След смъртта му съпротивата продължава, но през 1018–1019 г. Василий II завладява България. Българската патриаршия е понижена в архиепископия със седалище в Охрид.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
