Какво означава да бъдеш успешен лидер? Достатъчни ли са професионалните умения, за да управляваш хора, или истинското лидерство започва много по-рано - с разбирането на самия себе си? В откровен разговор в „Жените на България“ Галина Йорданова, специалист по човешки ресурси, коуч и създател на проект за организационно развитие, споделя своя професионален път, вижданията си за лидерството и опита си от живота в Швейцария.

Пътят към професионалното призвание невинаги е праволинеен. Галина Йорданова разказва, че е завършила две магистратури в България - по международни икономически отношения и корпоративна сигурност. Интересът ѝ към човешките ресурси се развива постепенно, благодарение на любопитството ѝ към хората и желанието да разбира тяхното поведение.

„Винаги съм имала любов и любопитство към хората, още от малка. Даже в училище винаги ми казваха: защо, защо и защо“, споделя тя.

Един от най-важните моменти в професионалния ѝ път настъпва по време на интервю във Виена. Тогава, на около 25-годишна възраст, тя за първи път ясно формулира желанието си да се занимава с обучение и коучинг: „От нищото просто казах: аз искам да съм треньор, искам да съм коуч, искам да помагам на хората да се развиват.“

Това желание постепенно се превръща в основа на нейната мисия - да подпомага хората да откриват потенциала си и да го реализират.

Според Галина едно от най-големите предизвикателства пред младите лидери е липсата на достатъчно себепознание. Университетското образование може да даде теоретична подготовка, но управлението на хора изисква умения, които се изграждат чрез практика и осъзнаване.

„Първо всичко започва със себепознанието. Кой съм аз? Какви са моите ценности?“

Лидерството не е просто позиция в организационната структура. То предполага способност да разбираш хората, да вземаш решения в сложни ситуации и да носиш отговорност за последствията от тях.

„Една от основните грешки е да се посочи лидер или мениджър, който е най-добрият специалист в съответната област. Но това са различни умения. Ти можеш да си много добър по нещо, но да не си добър мениджър.“, казва тя.

Самоконтролът и поставянето на лични граници са сред темите, на които Галина отделя особено внимание. Според нея човек трябва да разбира собствените си страхове, притеснения и вътрешни противоречия, за да може да взема решения, които съответстват на личните му ценности.

„Силата да казваш не и да поставяш граници е едно от качествата, което определя успешните лидери сега и в бъдеще.“ В професионална среда отказът често се възприема като риск - възможност да бъдеш недооценен или да пропуснеш бъдеща възможност. Но за Галина той има и друго значение: „За мен умението да казваш не означава умението да казваш да към себе си и да отстояваш границите.“

Това разбиране за лидерството поставя акцент върху автентичността, отговорността и способността да се действа в съответствие с вътрешния морален компас.

Какво можем да научим от швейцарската култура?

Галина Йорданова живее в Швейцария от шест години, след като преди това е прекарала десет години в Австрия. Опитът ѝ в немскоговорящия регион ѝ позволява да сравнява различни културни модели и начина, по който те влияят върху работната среда.

„Швейцарците са изключително прецизни. Ние сме чували за швейцарската точност, за швейцарското качество. Това наистина е така.“

Тя описва култура, в която коректността, специализацията и високите стандарти за качество са важна част от ежедневието. В същото време отбелязва, че социалните отношения могат да бъдат по-дистанцирани в сравнение с българската култура.

„Ние сме много отворени. Може да се запознаем, да сме на „ти“ веднага, да пием кафе и да си говорим. Там нещата са по-различни.“ Според нея разбирането на културните различия е съществено за успешната интеграция и професионалното общуване.

„Може да ти се сторят студени, дистанцирани, стерилни дори. Но това е другата култура, която човек трябва да се опита да разбере. След като си я разбрал, вече можеш да работиш с нея.“, разказва Галина.

В следващите месеци Галина насочва усилията си към развитието на проекта „Осъзната икономика“. Идеята е да се създаде екосистема за измерване на организационното ниво на развитие на компаниите.

„Как се чувстваш ти в съответната среда? Аз смятам, че човек може да покаже потенциала си в работна среда и е много важно този потенциал да бъде видян и да може да се разгърне.“

Проектът поставя въпроса каква е културата в една организация - дали е основана на страх и контрол, или на ценности, развитие и сътрудничество. Според Галина работата може да бъде нещо повече от средство за прехрана: „Ако човек може да намери таланта си и той да бъде осъществен чрез работа, смятам, че това е много хубава мисия.“

Тя свързва тази тема и с проблема за професионалното прегаряне, особено сред младите хора. Целта ѝ е работната среда да подпомага развитието на човека, вместо да се превръща в източник на постоянен стрес.

Ние не искаме работата да е място за бърнаут. Искаме човек да може да покаже потенциала си, да се чувства добре и респективно компанията също да му помага.“

Човекът в ерата на изкуствения интелект

Според Галина изкуственият интелект ще продължи да променя начина, по който работим, но това не трябва да измества инвестициите в хората.

„Аз лично смятам, че човек трябва да продължава да инвестира в човешкия потенциал и в човешкото съзнание, защото в крайна сметка AI като огледало рефлектира нашето ниво на осъзнаване.“

В нейната визия бъдещето ще включва хибридни форми на работа, в които хората ще си сътрудничат с роботи и интелигентни агенти. Технологичният напредък обаче трябва да върви заедно с развитието на човешките качества.

„Фирмите, които инвестират в човешкия потенциал и в издигането на съзнанието на хората, ще допринасят и ще са успешни за бъдещето.“, категорична е тя.

Галина споделя своята надежда, че България също може да развива бизнес култура, в която икономическият успех върви ръка за ръка с емоционалното и духовното развитие: „Не е важно само икономическото развитие, важно е и емоционалното, и духовното.“

 

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google