Тази жена стига до сърцата ни през словото. Думите й могат да ни връщат назад във времето и да ни предават неговите послания. Самата тя се води от творческия си импулс и доверието, с което разчита знаците по своя път.

Снимка: Евгений Милов

В епизод 29 на дигиталната поредица „Жените на България“ ви представяме Виктория Бешлийска – писателката, която някога ни завеща книгата „Глина“, а сега ни подарява и романа „Сърце“, написан и продиктуван от гласа на нейното сърце. 

 „За да можеш да изпълниш мисията си на Земята, трябва да можеш да влизаш в тайната стаичка на сърцето си и да заключваш вратата. Това е мястото за молитва, за общение с Бога. Това е мястото, на което можеш да чуеш съзнанието си. Там можеш да посадиш надеждата и вярата, че каквото и да се случи, то ще е за твое добро.“

Снимка: Евгений Милов

Като пишещ човек, Виктория се отдава безрезервно на това, което прави. Всяка книга е възможност да преживее по различен начин себе си, тъй като словото претворява, пресъздава и проектира това, което предстои. 

С романа „Сърце“ тя се опитва да овладее начина, по който прилага словото, да го използва повече като символ. Това се случва и заради темата, която избира за втората си книга. В нея тя ни връща 800 години назад и ни разказва история, свързана с християнската мистика.

Не тя намира темата, а темата намира нея, както се случва и с първия й роман „Глина“. Неканени идват и образите, които стават герои в книгите й.

Историята на „Сърце“ се преплита донякъде с историята на „Глина“. Със семейството й пътуват до Плиска и Мадарския конник. Това е първият път, в който посещава тези знакови места. Там тя получава странното усещане, което описва като „облъхване на вятър, който носи шепот“.

 

Снимка: Евгений Милов

По-късно в съзнанието й, когато е пред Пещерата на нимфите до Мадарския конник, изникват два образа – на монах и жена, стоящи на входа на една пещера, босоноги и облечени в груби роби. Замисля се какво ги е отвело там и защо й се явяват. Така, тя започва да изследва монашеството из българските земи, а двата образа се превръщат в главните герои в новата й книга.

Снимка: Евгений Милов

Виктория стига до Русенското Поломие като мястото с най-голяма концентрация на скални църкви и манастири у нас, които са изиграли голяма роля в културната и духовна история на България.

21 снимки
Виктория Бешлийска
Снимка:

Отива там през лятото на 2021 г. и намира хората, които й показват „сърцето“ на Поломието, и търси отговора за това как да възстановим връзката с духа, който носят земите ни.

 

Снимка: Евгений Милов

„Когато човек създава история, той стига до корените на тази история. Пишейки, вярвам, че трябва да използваш силата на импулса в момента, в който си получил прозрение и вдъхновение. След което вратата се затваря. Както написах и в книгата си, Господ никога не рисува едно и също небе два пъти“, казва тя.

Снимка: Евгений Милов

Неслучайно „Сърце“ е роман за изпитанията на човека, за сложността на времето и миналото, в което е бил поставен. Роман, който дава възможност на героите да носят съзнание, чувство и вяра, че животът не протича само тук и сега, а че отвъд нашето човешко време има едно по-голямо, на което всички принадлежим.

Сърцето е също и метафора на човека в романа. То е равновесната точка между телесното и духовното. В нашия език сърцето е синоним на душа, смелост и издръжливост. Това е дума, която крие цялата същност на човека.

Виктория осъзнава това. И вярва, че дори когато сърцето спира, душата продължава своя живот.

Романът „Сърце“ излезе в началото на октомври. Преди две години беше публикувана дебютната книга на Виктория Бешлийска „Глина“, която я превърна в един от най-четените български автори. Писателката е още автор и създател на блога „По дирите на думите“, в който търси, открива и събира стари български думи, лични истории и спомени. 

Продължи да четеш