„Аз съм един съвсем обикновен човек.“ Ако някой ви каже така, не му вярвайте. Има голяма вероятност да е точно обратното. В България има много успешни жени. Всяка в своята област.
За някои от тях сме чували, други обществото държи в сянка. Но дори и в сянка, няма да чуете подобна жена да недоволства. Защото нейната мисия в живота не е да гребе с шепи звезден прашец и да я дават по телевизията в праймтайма.
Представяме ви Венелина Николова – един истински воин на светлината, една успешна жена, съпруга, майка и баба. Учител по призвание и боец по душа: тя е нашият герой в епизод 28 на дигиталната поредица на bTV Media Group – „Жените на България“.
Венелина е преподавател по физика с над 30-годишен стаж. В последните години е директор на едно от топ училищата в София – 125 СУ „Проф. Боян Пенев“ в кв. „Младост“ 1. Срещаме се с нея, за да разберем как живее един учител през 2022 година, в 21 век? Какво дава смисъл на една от най-хуманните и доблестни професии в света тук, в България?
„Нация, която уважава себе си, преди всичко трябва да уважава учителите си“, казва ни Венелина, която ни посреща в своя втори роден дом – училището.
„Да бъда учител не ми беше детската мечта. В училище бях бунтар, бях доста палава. Аз обаче обожавам професията си, живея с децата и заради децата“, разказва ни г-жа Николова, която застава от другата страна на барикадата едва 23-годишна:
„Беше през 1990-а, току що бях завършила. Попаднах в изключителен колектив в един столичен техникум. И ме направиха класна на 25-26 момчета, прекрасни момчета. Така започна всичко. Нито за миг не съжалявам, макар че преди да вляза да уча физика, имах планове да запиша метеорология в университета.“
Съдбата си знае работата. С метеорологията е свършено, защото в българското образование влиза един изключителен човек, с дух, от който може само да паднете на колене. Личност, на която единственото, което може да направите, е да се възхитите. И да си пожелаем всички заедно в българските училища да има повече Венелини Николови.
„Най-голямото щастие за мен е да видя учениците си успели. Всъщност, няма неуспяло дете. Всяко дете е различно и необикновено. Всяко дете има свой облик. От нас се иска да бъдем до тези деца, да ги насърчим, когато трябва, да ги похвалим, да им дадем по нещо от себе си, което да им остане за цял живот“, споделя Венелина, която днес живее втори живот.
На 9 октомври 2021 г. нейният свят се преобръща. Завинаги. Тя официално влиза в статистиката като поредната жена у нас, която чува диагнозата „рак на гърдата“:
„Приех го не като битка, а просто като житейско препятствие, което трябва да преодолея.“
Следват дълги месеци на лечение. Минава през осем химиотерапии, през многочасова, сложна операция, през тежка терапия и следоперативната намеса. През всичкото това време г-жа Николова не спира да работи, да е близо до колегите и до учениците, макар и от разстояние:
„На 24 май имах 1 см коса, но бях свалила перуката си, веждите ми все още не бяха пораснали, но дойдох в училище, водих тържеството и бях изключително щастлива да се завърна там, където ми е сърцето.“
Изпитанието, което й праща Бог, я променя, прави я по-мъдра, по-смирена и по-силна: „Научих се на търпение, бях изключително нетърпелива. Това заболяване беше голям учител за мен.“
Един нейн пост от началото на лятото до ден днешен, е сред най-емоционалните, най-споделяните и най-коментираните в социалните мрежи. За него Венелина се показва така, както e в епицентъра на лечението, а снимката и написаното от нея, разтърсва стотици:
„Публикувах този пост, защото искам хората да повярват, че е възможно да се случи, възможно е да се излекуваш и е възможно това да се случи в България. Дори на един човек да съм дала надежда, аз ще бъда щастлива.“
Подкрепата от колегите, от бившите й и настоящи ученици е като вулкан: „Не допусках, че ще се получи така. Не допусках, че всичките тези млади хора, минали през моето училище, са ме запомнили и съм важна за тях. Но всички те казваха и пишеха едно нещо: Госпожо, вие винаги сте ни учили да не се отказваме. Ето че има смисъл и че нещо съм успяла да дам от себе си.“
Да бъдеш ученик на тази жена обаче не е лесно: „В класната стая има едно основно правило и това е, че когато г-жа Николова говори, останалите слушат и когато има дискусия, всички заедно дискутираме. Трябва да има ред и дисциплина, но аз обичам да разговарям със своите ученици, а не просто да ги изпитвам.“
За кратко време Венелина успява да наложи 125 СУ „Проф. Боян Пенев“ като едно от най-иновативните в България. Ученици от уова училище са постоянно златни медалисти от олимпиади по физика и математика не само у нас, но от редица световни първенства.
Учителите не следват по калъп материята, стремят се да бъдат различни, провеждат обучения в музеи, лаборатории, канят се външни лектори и се показват практики, които да дадат криле на децата да мислят извън шаблона, да ползват въображението си и да растат свободни и независими личности:
„Светът постоянно се променя, животът е динамичен и нищо не стои на едно място. И ние, учителите, също нямаме право да стоим на едно място. Длъжни сме да се променяме, да се адаптираме към новата реалност, да се хвърляме в дълбокото и да бъдем в крак с дигитализацията. Взаимоотношенията учител-ученик вече са далеч по-свободни.“
В същото време обаче душата на тази жена винаги ще си остане деликатна, а емоциите в нея карат гласът й да потреперва всеки път, когато заговори за СВОИТЕ ученици. Има картичка, която пази от 17 години. Специална е, защото на нея пише: „Вие сте първият учител, който беше и мой приятел.“
„Децата просто ми дават надежда“, казва Венелина и това е думата, която осмисля целия ни свят: не само нейния, но и нашия. Защото надеждата и само надеждата е онази мъждукаща светлинка, когато никой от нас не бива никога да губи, докато крачи сам в най-тъмната част от тунела.
Преди да се разделим я питаме кой е най-големият й успех?
„Моето семейство, моят син. Със съпруга ми сме заедно от 36 години, обичаме се и минаваме през всичко заедно. През май станах баба, имам двама внука близнаци: Краси и Цвети. Аз съм един наистина щастлив човек.“
Щастието. Онова, което обикновено идва след надеждата. Когато вече навън е светнало. Разделяме се с тази жена, която цялата е светлина.
И се усмихваме.
На деня.
И на мига.
-
Жените на България 6 мин.Проф. Даниела Илиева: Нищо в този живот не е на всяка цена -
Жените на България 7 мин.Лилия Караманчева: Силата на две сърца -
Жените на България 5 мин.Силвия Павлова: Човек никога не трябва да се предава -
Жените на България 2 мин.Станимира Георгиева: Най-много обичам да раздавам шоколад -
Жените на България 6 мин.Румяна Падалска: Воин с душата на дете -
Жените на България 5 мин.Елица Баракова: Да променим нечия съдба – ето това е успехът
-
Жените на България 6 мин.Проф. Даниела Илиева: Нищо в този живот не е на всяка цена -
Жените на България 7 мин.Лилия Караманчева: Силата на две сърца -
Жените на България 5 мин.Силвия Павлова: Човек никога не трябва да се предава -
Жените на България 2 мин.Станимира Георгиева: Най-много обичам да раздавам шоколад -
Жените на България 6 мин.Румяна Падалска: Воин с душата на дете -
Жените на България 5 мин.Елица Баракова: Да променим нечия съдба – ето това е успехът
