На 24 май – празника на българската азбука, просвета и култура – писателката Кати Антонова говори за любовта към книгите, детството и силата на словото. Авторката на поредицата „Феята от захарницата“ признава, че именно майка ѝ е човекът, който я е научил да обича четенето.
„Получих подарък в моето детство – безкрайни часове четене“, разказва тя.
Кати Антонова споделя, че още преди децата ѝ да могат да четат самостоятелно, им е чела книги, защото вярва, че езикът и любовта към думите се изграждат много рано.
„Четях им още преди да се родят“, казва писателката.
Историята за феята Ванилия я превръща в най-четената съвременна детска авторка у нас, а книгите ѝ са продадени в над 170 000 копия. Част от тях вече имат и сценичен, и анимационен живот.
По думите ѝ обаче феята Ванилия не е просто литературен герой.
„Феята Ванилия се появи, за да ме спаси“, признава Кати Антонова.
Тя разказва, че героинята ѝ е помогнала да премине през трудни моменти и да погледне на живота с повече лекота и усмивка.
„Тя ми показваше колко всичко е краткотрайно и колко всичко е незначително в хубавия смисъл“, казва авторката.
Писателката обръща специално внимание и на темите за доброто, страха и възпитанието.
„Доброто трябва да бъде избирано всеки ден“, убедена е тя.
Според нея децата най-често се учат не от думите на възрастните, а от начина, по който самите те живеят.
„Каквито сме ние, такива са и децата ни“, казва Кати Антонова.
Тя не смята страха за нещо лошо, а за естествено човешко усещане.
„Страхът е нещо нормално. Но не бива той да бъде наш водач“, казва писателката.
По думите ѝ най-важното е човек да прави важните си крачки не от гняв и тревога, а от надежда и радост.
