Вярвам, ще се съгласите, че в днешния свят се чувстваме все по-объркани. От една страна, данните показват, че човечеството никога не е било по-богато и че никога не сме разполагали с толкова много стоки, технологии и възможности. Проблемът е, че цялото това богатство е разпределено много неравномерно. От друга страна, много от нас усещат напрежение, което трудно могат да формулират.
Може би то идва най-вече от несигурността. Как ще живеем утре? Ще ескалират ли войните? Какво ще работят децата ни? Живеем в парадоксалната ситуация възможностите да изглеждат огромни, а бъдещето да е все по-трудно за осмисляне.
С тези въпроси дойдох в Тайланд за годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка. 9-милионен Банкок посреща над 18 хиляди участници в едно от най-важните събития на годината. Тук има хора от цялата планета - финансови министри, ръководители на централни банки, политици, експерти, стотици колеги журналисти. Докато закусвах, колежка от Етиопия ми разказа за конфликта с Еритрея, а на обяд вече слушах прогноза за бъдещето на държавите от Източна Азия.
Като цяло три глобални теми доминират разговорите тази седмица - растежът, дългът и геополитиката. Във вторник МВФ представи новата си прогноза за световната икономика. Войната в Иран вече принуди фонда два пъти тази година да понижи очакванията си за глобалния растеж.
“Зимата идва” - с тези думи миналата седмица Кристалина Георгиева даде сигнал, че предстоящата оценка няма да бъде успокояваща. Високата цена на енергията поддържа високите цени на всичко, а огромните държавни дългове стават все по-трудни за обслужване. И все пак документът от 150 страници показва, че световната икономика се държи по-добре от очакванията.
Очакването е световната икономика да нарасне с 3,1 процента тази година. Но защо това не означава, че живеем по-добре?
Експертите на МВФ виждат две противоположни сили, които движат света в момента и оказват влияние върху живота на всеки от нас. От едната страна е войната в Близкия изток - скъпата енергия увеличава разходите за производство и транспорт, а оттам всички цени се повишават. Особено силно усещаме това в Европа в момента.
От другата страна са огромните, масирани инвестиции в изкуствен интелект. Именно те помагат на световната икономика да издържи.
До този момент това се получава. Но докога? Защото зад този крехък баланс се крият драматични различия.
МВФ отчита нарастващо разминаване между държавите, които извличат ползи от изкуствения интелект, и тези, които остават извън този процес. Вече само 32 държави осигуряват 95% от световния икономически растеж, спрямо 54 държави през април.
Но освен глобален растеж, изкуственият интелект крие и глобални рискове. Според МВФ по-бързото му внедряване и повече инвестиции могат да увеличат световния БВП с още 0,6 процента до 2029 година, спрямо основната прогноза. Основната част от тези допълнителни ползи би била за САЩ и Китай.
Но ако очакваното повишение на производителността не се случи, инвестициите могат рязко да намалеят. Това би засегнало сериозно американската икономика и азиатските износители на технологии. И ето потенциал за още една глобална криза. В този дух е и едно от най-сериозните предупреждения на МВФ - разочарование от AI може да предизвика рязка и неуправляема пазарна корекция.
Промяната засяга и пазара на труда. По оценка на МВФ близо 40 процента от работните места по света могат да бъдат засегнати от изкуствения интелект - някои ще бъдат подпомогнати, други променени, а част от тях могат да изчезнат. Особено важен е въпросът за младите - как ще започват кариерата си, ако технологията поема задачите, с които досега са трупали първия си опит?
“Младите хора са с големи очаквания. Но трябва да знаят, че всяко начало е свързано с натрупване на знания. А то се добива с четене, не толкова със скролване”, сподели ми по темата доц. Георги Николов от катедра “Регионално развитие” при УНСС, с когото се запознах тук.
Прогнозата за България
В нея няма нищо неочаквано. Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8 на 2,6 процента. За страната ни новината е, че икономиката ще расте, но по-бавно от очакваното, а цените ще се повишават по-бързо.
По-съществена е промяната при инфлацията. Вместо средногодишно поскъпване от 3,8 процента, фондът вече очаква 4,9 процента. За 2027 година очакването е 4,8 процента.
Както ви казах в началото на този текст, дойдох в Банкок с въпроси за бъдещето. След всички прогнози и разговори тук все повече си мисля, че съм на правилното място, въпреки че отговорите не могат да успокоят никого.
За това разговарях с управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева. Ще ви срещна с нея ексклузивно тази неделя в „120 минути“.
Дотогава.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
